Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Той умря в Милано. Бил е убит, но не се знае от кого.

– Съжалявам... – Младежът склони глава, мъчейки се да придобие изражение, което да подобава на скръбната вест. – Да се върнем обаче на Марсий! – съвзе се веднага. – Според вас Данте платоник ли е бил, или аристотелианец?

– Доколкото знам, по негово време са били известни само няколко диалога на Платон, така че със сигурност е бил привърженик на Аристотел.

Сбогува се с момчетата и се върна обратно в лошо настроение.

Щом влезе в „Сантисима Анунциата“, се затвори в килията си, без дори да мине да поздрави Салаи. Седна замислен на писалището си. Най-силно го изгаряше отвътре обидата на Микеланджело. Можеха да бъдат приятели, и двамата биха спечелили много от това, имаше толкова неща, за които да си говорят, още повече че в последно време не беше лесно да намери събеседници във Флоренция, с които да споделя общи интереси. А Буонароти бе решил да бъдат врагове. Това не изисква нищо, по-лесно е да сме врагове, отколкото приятели, помисли си. Щеше да се адаптира към войната, макар и да не я желаеше. По-лесно е да затвориш, отколкото да отвориш вратите.

Още не бе взел решение за поръчението, което му възлагаше флорентинският кондотиер, с когото трябваше да се види тайно близо до границата на Тоскана. Но неприятната среща от този следобед беше още една причина да отиде.

След това в ръцете му случайно попадна листът с магическите квадрати, подарен му от брат Лука, и всички мрачни мисли мигом се разсеяха. Спомни си за немагическия квадрат с числата, чийто сбор не се разчиташе ясно върху черната дъска на портрета, който монахът беше подарил на херцога на Урбино. Трябваше да има някаква връзка. Започна да пише, както правеше винаги, защото понякога писменото излагане на идеите помага да си ги изясниш, или пък да ги оставиш окончателно настрана, когато в крайна сметка разбереш, че са напълно лишени от смисъл.

Учителят Лука казва, че в общи линии, най-големите умове в областта на астрономията като Птолемей, Абу Машар, Ал-Фаргани, Джабер и всички други – при положение че всеки от тях е християнин и при все това опитен в тази наука повече от християните – са доказали, че тя има нужда от силата и свойствата на числата и че дори не може по никакъв начин да съществува без тях. Поради тази причина всички са открили съответстващи на всяка планета числа, поставени в квадратни фигури, като чрез различни подредби тези числа, в каквато и посока да се разгледат, винаги дават един и същ сбор – в редица, в колона и по диагонал. На Сатурн са отредили квадрата, който във всяка редица и колона има по три числа, на Юпитер – квадрата с редици и колони по четири числа, на Марс – по пет числа, на Слънцето – по шест, на Венера – по седем, на Меркурий – по осем, и на Луната – по девет числа.

Учителят Лука показва в книгата си „De viribus quantitatis“, че тези фигури винаги са образувани от всички цели числа от едно до съответния брой за всеки квадрат, без никое от тях да липсва, нито да се повтаря. Например квадратът на Сатурн – най-лесният за илюстриране – със страни от три числа, тоест целият квадрат се състои от девет числа (три по три), трябва да съдържа всички цифри от едно до девет, като нито една от тях не липсва и не се повтаря.

Астролозите казват, макар че не трябва да се вярва на техните празни приказки, че тези квадрати имат магически свойства и ако бъдат гравирани върху камъни или амулети, предопределени за това, те могат да привличат или да прогонват добри или лоши влияния на планетите, които представляват. С други думи, ако човек е ленив и отдаден предимно на меланхолични настроения под зловредното влияние на планетата Сатурн, не бива да се излага на квадрата на Сатурн, а обратно – трябва да уравновеси тези влияния, предвещаващи тъга. Следователно е добре да гравира върху амулет по-скоро фигурата на Юпитер – отприщващ жизнерадостния темперамент, способен да балансира настроенията на Сатурн. Върху камъка трябва да се начертае квад ратът на Юпитер със страни, съдържащи по четири числа, който ще включва всички числа от едно до шестнайсет в редици от по четири, както е показано по-долу:

Тук се вижда, че сборът от всеки ред, всяка колона и всеки диагонал винаги е трийсет и четири (което се получава от сбора на всички числа от едно до шестнайсет, разделен на четири: 34 е 136 делено на 4). И колкото и да не вярвам на приказките на астролозите, защото всички са шарлатани, все пак трябва да се признае, че е възхитителна силата на числата, която показват тези квадрати.