Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Квадратът на Сатурн пък е образуван от всички числа от едно до девет, чийто сбор е 45. Когато го разделим на три, получаваме петнайсет, а петнайсет е сборът от всеки ред, от всяка колона и от всеки диагонал, както в квадрата, който илюстрира брат Лука в книгата си:

Петнайсет хоризонтално, петнайсет вертикално и петнайсет по диагонал: всички сборове са равни на петнайсет.

Но напразно след това мисля как може да се приложи тази теория за астрономическите квадрати по отношение на сумата, която брат Лука е пожелал да бъде изписана върху черната дъска в неговия венециански портрет, изпратен в Урбино. Там също сборуваните числа бяха, както в квадрата на Сатурн, от едно до девет:

Ала единственото, което мога да кажа, е, че тези числа тук нямат никакъв смисъл. Това не е магически квадрат, защото така разположени и сборувани по ширина, височина и диагонал, числата никога не дават петнайсет, а различни резултати. Значението на този сбор следователно продължава да бъде неизвестно за мен. Когато монахът ми обясни астрономическите си квадрати, за момент си помислих, че чрез тях ще мога да открия решението на загадката в неговия портрет.

Брат Лука е твърде голям хитрец.

Вървяха край Арно под планинските хребети на Пратоманьо до Долината на Ада и до Латерина.

Леонардо беше смаян от клисурите, от тези втвърдени и издълбани глини, сякаш отворени рани по склоновете на хълмовете, от разклоненията на браздите като подкожни снопчета нерви, оголени от ерозията. От време на време се спираше да скицира нещо или да прави измервания с алидада и кипрегел и Салаи не можеше да го понесе: „Кога ще пристигнем, учителю?“ и „Няма ли да е опасно да преминем границата?“.

Отклониха се от старата Виа Касия [51] Древноримски път, който свързвал Рим и Флоренция. – Б. пр. , защото знаеха, че е добре охранявана от флорентинските стражи при моста в Буриано. Предпочетоха да пресекат необезпокоявани Арно след Латерина, при Ромито, където имаше древен мост с четири арки и сегментен свод, прикрепен към две скали. Леонардо толкова много го харесваше, че му се искаше да се изкачи на някое възвишение, за да нарисува отвисоко реката и моста в рамката на този внушителен пейзаж, в който му се струваше, че долавя все още пулсиращото сърце на света и нескончаемата болка на природата. Качиха се изморени въпреки изтощителното съпротивление под юнското слънце на двата коня, на мулето, на храсталаците и на Салаи.

След това стигнаха до Арецо от Пиеве а Маяно, където се натъкнаха на първите гарнизони на Арецо.

Показаха документите си и бяха съпроводени до въстаналия град. Макар че беше късно през нощта, Леонардо остави Салаи в убежището, което бе предназначено за тях, и веднага се отправи към мястото на срещата. Кондотиерът го посрещна в Палацо дел Пополо в една огромна и празна зала. Седнаха един срещу друг, а помежду им имаше маса, осветена от две големи лампи.

– Изпълнена ли е мисията? – попита мъжът.

– Уви, не – отговори Леонардо.

– Няма значение – махна с ръка кондотиерът. – Този път не те повиках, за да вършиш работа за мен. Трябва да си разчистя сметките с херцог Валентино и ще те пратя при него. Разбрах, че преди два дни е влязъл с войската си в Урбино. Почини си няколко дни и после веднага тръгваш на път. Ако последва сблъсък с флорентинците, не искам да пострадаш.

– В Урбино ли? – попита Леонардо, озадачен. – А херцог Гуидобалдо?

– Това действие на Чезаре Борджия изненада всички ни. На връщане от Рим обсадил Камерино, помолил и веднага получил от херцога на Урбино достъп до прохода на Кали, за да стигне с войските до новото си херцогство в Романя. Но ненадейно изоставил Камерино и окупирал херцогство Урбино. Нанесъл удар из засада. Гуидобалдо да Монтефелтро, предупреден навреме, изглежда, успял да избяга, преоблечен като селянин.

– На една и съща страна ли сме?

Господинът, който беше на около трийсет, облечен в черно, с лице, оживено в полумрака от блясъка на пламъка, го погледна и изкриви леко устни в горчива усмивка.

– Надявам се – отговори. – Пристигнах в Арецо с Паоло Орсини, с когото се сродих. С нас беше Вителоцо Вители от град Кастело. Двамата са наемни войници на Валентино, но не са му поискали разрешение да дойдат в Арецо. Просто дойдоха, а Чезаре Борджия беше в Рим. Вителоцо смята да разшири владенията си за сметка на Флоренция, от град Кастело до Борго Сансеполкро и до Ангиари, и се надява Валентино да му отстъпи новите завоевания, вместо да ги задържи за себе си. Паоло Орсини би желал да има Арецо, а аз искам само да се върна във Флоренция. Следователно нашите цели са предвидими: Валентино поне е наясно с тях. Този, който е абсолютно непредвидим, е именно той. Наполовина испанец по произход, няма династични предци по нашите земи, нито правила, които да спазва: агресията в Урбино е пример за това. На никого от нас не би му минало през ума да нападне последния потомък на една фамилия, която управлява този град от векове. Това бяха мълчаливи пактове в Италия, преди да дойдат французите, извикани от Мавъра и фамилията Борджия, избрани, уви, от самите нас. Да, засега сме съюзници, които се гледат подозрително, но все пак съюзници. На една и съща страна сме, иначе не бих те изпратил да работиш за него.