Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Показаха му две творби на Пиеро – полиптиха за конгрегацията „Мизерикордия“ и фреската „Възкресение“. На следващата вечер вече бяха приятели на всички. Заради горещината в края на юни беше приготвена трапеза на открито, на която дойде половината село, а Леонардо и неговият помощник бяха почетни гости. По едно време той засвири на лютня, Салаи пък започна да танцува под древната кула „Берта“ със стотина жители на Сансеполкро от всички възрасти. Искаше им се да останат тук цял живот, най-вече на чирака му, но Вителоцо Вители го нямаше. Той се бе върнал в град Кастело и те отново поеха на път три дни по-късно на разсъмване директно към Урбино.

Минаха през прохода Бока Трабария, през полета, гори и неочаквани чукари, които изглеждаха като безразборно струпани паметни плочи в гробище на гиганти. Стигнаха до една раззеленена долина и река Метауро, която трябваше да следват до Кастелдуранте и Монте Асдруалдо, където бе роден Донино Браманте, а после да слязат няколко мили, за да се озоват в близкия град Урбино. Малко преди да пристигнат в Кастелдуранте обаче, пътят им беше препречен от въоръжен патрул на Валентино и те бяха отведени на два курса до херцогския град.

Ако пристигнеш в Урбино на кон от юг и изведнъж видиш отдолу как градът се издига над собствените си стени, кацнал на недостъпен отникъде двоен хълм, не е възможно да не останеш удивен от изящните малки кули на двореца на Федерико да Монтефелтро, които веднага ти загатват за благородното сърце на сградата мастодонт, обгръщайки сред гибелинските зъбци над зидовете великолепието на класическите лоджии – кратка прелестна илюзия в суровата обвивка на едно жестоко и масивно гнездо на властта. Вече знаеше, беше подготвен, Донино и брат Лука му бяха говорили за този дворец като за един от най-красивите в Италия. Пристигнаха около обяд, слънцето ги замайваше и щом вдигна поглед и съзря постройката да се извисява като великан от тухли, едва не припадна от вълнение. За щастие, конят му и Салаи не се впечатляваха колкото него от архитектурата и продължиха напред.

Когато по-късно обиколи центъра на селището надлъж и нашир с одометъра на Херон, проучи целия периметър на стените и измери разстоянията от върха на една камбанария с подходящи приспособления, както обясняваше Алберти в Ludi mathematici [52] „Математически игри“. – Б. пр. , за да се опита да начертае карта от птичи поглед, остана с впечатлението, че ако я гледа от високо и се спуска над нея като сокол, цитаделата би му се сторила много подобна на човешкия мозък веднага след краниотомия: един улей по средата – древният път кардо [53] В Римската империя улица, ориентирана от север на юг, наред с декуманус, улица изток–запад. – Б. пр. на римския град – я разделяше на две полукълба, а лабиринт от усукани около себе си мозъчни стомахчета се разпростираше по двата склона на непокрития черепен свод чак до здравата кост на бастионите. Беше негов порок и лукс, дори и по отношение на живота, да си го представя твърде често, гледайки го отвисоко, и ако понякога го обземаше меланхолия, че не е достатъчно вътре в него, тутакси се оставяше да бъде отнесен възможно най-далече от бурното течение на своето любопитство.

По това време нямаше никой наоколо, само войници и мъжете от свитата, суетящи се по неравностите на малките улички, групи безделници, седнали на площада да играят на зарове, нито едно дете и нито един старец: да, имаше жени, ала само тези от обоза, така да се каже. Той и Салаи слязоха от конете пред двореца. Салаи остана да пази нещата им, Леонардо показа писмото от кондотиера на охраняващия входа.

– Залата е наляво и после пак наляво – каза часовоят.

Леонардо прекоси широк и къс коридор и се озова в портика на вътрешния двор, с редица колони с коринтски капители. „Невероятно“, помисли си той и подаде глава, за да прочете надписа, гравиран върху архитравите: FEDERICVS VRBINI DVX MONTISFERETRI AC DVRANTIS COMES... „Федерико, херцог на Урбино, граф на Монтефелтро и Кастелдуранте...“ Така веднага ставаше ясно кой беше построил този дворец A FVNDAMENTIS , „от основите“, както казваше свитата, която се гордееше с успехите в мирно и военно време на покойния херцог, баща на Гуидобалдо, който със сигурност е бил изключителен кондотиер, ако, както се говореше, SEXIES SIGNA CONTVLIT OCTIES HOSTEM PROFLIGAVIT , или, ако бе разбрал добре със своя ненадежден латински, „беше побеждавал врага осем пъти от шест, в които се бе изправял срещу него в открита битка“.