Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

и с красотата си Мантуа е превзела...

Леонардо си помисли, че е по-лесно да рисуваш любовниците на херцозите и маркизите, отколкото жените маркизи и херцогините. След това поетът от Ферара издекламира и пасторална поема на латински език, с която приспа маркиз Франческо и накара голяма част от присъстващите да се прозяват.

След няколко дни дойде онзи всяващ страх момент, когато Леонардо трябваше да отстъпи пред желанието на маркизата да получи нарисуван от него портрет. Оттеглиха се заедно с Чечилия и двама слуги в една много светла стая на двореца. Леонардо изложи своята идея: за да придаде динамика на портрета, както беше направил с дамата с хермелина, смяташе да я изобрази с извита спрямо бюста глава и с очи, гледащи встрани. Искаше да я нарисува с лютня в ръка, докато пее.

– В никакъв случай – каза строго Изабела д’Есте. – Трябва да ме нарисувате в профил.

– В профил ли?

Идеята му се стори абсурдна. Как се пресъздаваха най-недоловимите психологически оттенъци на човешкото лице, неговите фини загадъчни черти в портрет в профил?

– Лицето непременно в профил, бюстът – както решите, и никакви музикални инструменти – заяви решително маркизата. – Учудвате ме. Не знаете ли, че кралете и принцовете се рисуват в профил?

Случи се точно това, от което се опасяваше. Маркизата искаше той да бъде просто изпълнител. Започна да скицира рисунката с въглена. Но не се отказа от своята идея за извъртане на шията, изобрази бюста почти анфас, лицето в профил и ръцете на скута. Потърси компромис по въпроса с двойната брадичка, изтъни я, доколкото беше възможно, без да се губи приликата. Стигна до ръцете, които бяха доста дебели. Но зад нея стоеше Чечилия, затова започна да пресъздава нейните изящни ръце с надеждата, че Изабела няма да забележи.

След като той завърши подготвителната рисунка, маркизата демонстрира удовлетворението си. После показа на Леонардо своите колекции от произведения на изкуството и скъпоценни предмети. Остана с него дълго, разказа му за своя придворен художник Андреа Мантеня, който по това време, за съжаление, се намираше във Ферара и рисуваше фрески върху амвона на катедралата. Показа му неговите фрески в „Камера пикта“ [38] Или „Камера дели спози“ (Стаята на съпрузите) в двореца „Сан Джорджо“. – Б. пр. , кръглия отвор високо горе с изкуственото небе, също и апартамента в „Пещерата“ [39] Наричана още „Тайната градина“, място с цилиндричен свод и мраморен вход, съдържащо фрески и много скъпоценни предмети. – Б. пр. в малката кула „Сан Николо“, който беше нейното ателие на първия етаж, където художникът от Падуа изпълняваше за нея поредица алегорични платна, макар че до този момент бе завършил само едно – „Парнас“, и под ателието: „Пещерата“ с цилиндричен свод, етажерки, пълни с колекциите от скъпоценни предмети на маркизата, камеите, които обожаваше, и най-вече една от тях, много древна, с портретите в профил на Август и Ливия (Леонардо най-сетне разбра защо толкова държеше да бъде нарисувана в профил). Имаше също и златни изделия, сред тях ценни произведения на златаря Карадосо ди Милано, с когото Леонардо се бе запознал и уважаваше много и за когото бе изрисувал някоя и друга скъпоценност (беше се занимавал и с това в Милано). Там той видя няколко медала с лика на Изабела, изобразена неизменно в профил, както и кристали, вази, полускъпоценни камъни, една съкровищница с неоценима стойност.

Добре, че беше оставил Салаи да се опитва да съб​ лазнява няколко слугини на маркизата, в противен случай щеше да се наложи да избяга от Мантуа още същата нощ. Неговият чирак не можеше да устоява на някои изкушения и макар и вече на двайсет години, той беше разширил кръга на интересите си – при толкова голямо изобилие, естествено, не би могъл да пропусне възможността да открадне най-скъпоценните предмети от съкровищницата на Гонзага.

На следващата сутрин Леонардо излезе да се разходи из града. Искаше да се полюбува на известната капела „Санта Мария дела Витория“ с картина на Мантеня, който във възхвала именно на „победата“ при Форново беше нарисувал Дева Мария, седнала на мраморен трон в цветна абсида с листа и плодове и даваща благословия на усмихнатия Франческо Гонзага, облечен в доспехи и наметало. Така бяха казали на Леонардо, затова сега той вървеше из града с вдигната глава и гледаше извисяващата се наоколо архитектура повече, отколкото хората пред себе си. Скоро осъзна, че се е изгубил, и когато отново сведе поглед и се озърна, установи, че се е озовал в еврейски квартал, не защото юдеите в Мантуа имаха особени отличителни белези, както в някои градове на Италия, а заради техните дрехи и начина, по който част от тях носеха брадите си. Помоли първия срещнат минувач да го упъти как да стигне до „Санта Мария дела Витория“, но мъжът се извърна възмутено на другата страна, без да му отговори.