Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Беше просто парализиран от страх.

Знаеше толкова много неща, но за собствените си желания не знаеше абсолютно нищо. Бе свикнал само да ги потиска, от юношеските си години. Беше ли пожелавал някога жена? Тутакси изплуваха епизодични спомени от обърканото му юношество. Да, Франческа, втората съпруга на баща му, приблизително на възраст​ та на Леонардо, една-две години по-голяма: Франческа беше първата, може би единствената жена, към която си спомняше, че бе изпитвал изгарящо и греховно прив​ личане, когато бе на около тринайсет-четиринайсет години. Баща му вероятно беше забелязал, защото бе предпочел да го изпрати в работилницата на Верокио, отколкото да го остави вкъщи. Дали това беше наказание? Франческа почина много млада. Съвсем млади починаха всички съпруги на баща му, включително и третата – Маргерита, която го изпиваше с очи от мига, в който влезе в дома им на седемнайсет години, тогава Леонардо беше на двайсет и три, а баща му – на близо петдесет. Тя почина на двайсет и осем при седмото раждане. Млади си отидоха всички, с изключение на четвъртата, последната, за която баща му се ожени, когато той вече беше в Милано, и вероятно затова бе устояла...

Еротичното привличане е нещо ужасно – така мис​ леше оттогава, – а ако е взаимно, няма начин да не предизвика беди и може да бъде по-смъртоносно от свлачище или от придошла река в града. Оттогава живееше в плен на това странно контролиране на всяко желание. И сега изпитваше страх, беше ужасèн, защото нещо много опасно сякаш изплуваше отвътре със силата на неотменимите забрани, на неизкупимата вина, на библейските наказания. Всяко желание – вярваше от този момент той, съзнателно или не – е желание за смърт.

Но в този случай нямаше време да мисли ясно.

Чечилия го притисна към стената, сграбчи енергично главата му и допря устните си до неговите. Целуна го с отчаяната и дива страст на човек, болен от чума, който се хваща за всеки, макар и слаб, лъч надежда за спасение. Той не направи нищо, камо ли да се съпротивлява. Остави се тя да го води, защото беше по-опитна. Изкуството, животът, неочакваните отмъщения, които понякога се струпват едно върху друго...

И след това, разбира се, замря, както всеки път в такива случаи обикновено човек замира. А най-накрая се запита дали и когато наистина човек умре, потъва в този унес, в подобно опиянение, в такова вихрено замайване от тръпки и отмала.

Една от неговите мании беше да гледа как хората умират.

Когато заръчваше да му доведат бедните в края на живота им, за да направи дисекция...

Но от мнозина само няколко бе виждал да умират толкова добре.

Прекрасна Чечилия, моя любяща богиньо,

Пиша Ви ти Ви, за да ти Ви обясня причината за неочакваното ми заминаване от Мантуа с моя чирак Салаи и математика брат Лука, без да уведомя други освен Техни светлости господарите Гонзага.

Каква огромна грешка беше, каква жестока грешка

Каква сладка грешка

Не биваше да го правим, скъпа моя, не биваше дори да започваме да

Знаеш Знаете колко скъпа сте за мен, най-скъпа от всички. Нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от Вашето присъствие, от Вашата прелест, раздаваща живот, и нищо не ми причинява повече тъга от раздялата ми с Вас. Но неотложни задължения

Обзе ме страх, това е истината: нищо друго освен страх

Не си тръгнах, а избягах. Ала от какво? От Вас? От самия себе си?

Аз съм само един жалък страхливец

Един содомит, може би е най-добре да го разберете

Но вие сте омъжена жена, прекрасна Чечилия. Каква би могла да бъде съдбата на една наша евентуална връзка? Имате син от Мавъра и още двама синове от Вашия законен съпруг. И ако се роди още един, да пази Бог, от нашата Вашият съпруг е граф, той може да осигури спокойно бъдеще на Вас и Вашите деца със своите имоти, своето владение в Сан Джовани ин Кроче. Защо да рискувате да изгубите всичко с човек като мен, който вече не притежава нищо друго освен самия себе си и евентуално таланта, даден му с голямата благосклонност на света за оскъдна лична изгода? Самият аз не знам какво да правя с живота си сега. Ще се скитам из Италия като беглец без цел в търсене на друг владетел, в служба на когото достойно да се препитавам, надявайки се само в следващите си странствания да не се натъквам на маршируващите войски, които обещават да възпламенят целия полуостров, докъдето поглед стига. Французи от една страна, венецианци от друга, императорските войски с Мавъра и швейцарските пехотинци, които се връщат в Милано, французи и испанци в Неапол и Валентино с баща папа по средата, който, присламчил се към свитата на френския крал Луи, мисли да посее семето на Борджиите в самото сърце на Италия...