Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

А колко безопасно е в Мантуа, скъпа Чечилия? Благородният маркиз Франческо, Бог да го пази, допреди около две години беше на служба при венецианците и е сродèн с Мавъра, а днес венецианците и Мавъра са врагове. Фамилията Гонзага току-що почете френския крал като нов херцог на Милано, а Мавъра заплашва да се върне с войници, наети на германска земя. Как ще се справи маркизът в съюз с двамата противници? В случай на превратности на съдбата, любима моя, съветвам и Вас, и Вашето семейство да ме последвате в земята на дожите, накъдето сме се запътили.

Колко сълзи пролях, преди да

Колкото и да съм огорчен, заминаването ми от Мантуа бе единственото разумно нещо, което бих могъл да сторя. Колко малко щях да бъда отговорен, ако можех да си позволя да отида там, където днес искам повече от всичко на света. Колко бих се разкайвал, ако един ден се считам за ковач не само на моето, но и на Вашето нещастие.

Кажете ми, че няма, кажете ми, че бихте ме последвали, където и да отида, на каквато и да е цена, кажете ми, че Вие и аз

Децата, мона Чечилия, трябва да се грижите за децата си

Освен това в Мантуа, докато е жив Мантеня, хората вече си имат свой уважаван художник и аз нямам ни най-малко намерение да му открадна поста и работата. Както споменах, ние се насочихме към Венеция, понеже там брат Лука има приятели и последователи. Има авторитетни художници, на които да ме представи, познава членове на Великия съвет, вписал се е добре в средите на философите от училището „Риалто “ и се надява да даде за печат илюстрираната от мен книга за божествената пропорция. В момента Венеция е по-безопасна от Мантуа, защото е в съюз с французите и защото Мавъра вече няма никакви възможности да ѝ навреди – ще бъде дори много, ако успее да си възвърне Милано.

Нищо не е стабилно, ако не е свято. Останалото е дим. [40] В оригинал: Nil nisi divinum stabile, sunt cetera fumus. Надпис върху картината на Андреа Мантеня „Сан Себастиан“

Искам да мога да Ви прегърна отново един ден, когато тези неприятности отминат

Прегръщам Ви, пазете се.

Препрочете го. „Не – помисли си, – мона Чечилия вече знае всичко това.“

Скъса листа и го хвърли в камината.

Остана да го гледа как се сгърчва и овъглява в живия пламък.

„От какво е направена огнената материя?“, запита се.

Вечните хиляди въпроси.

От какво е направено Слънцето?

А какво гориво използват желанията на човек?

В сандък в манастира: книга с механизми с череп на корицата книга за измерванията на Батиста Алберти книга на Филон за водата книга от математик от Урбино книга по анатомия

Днес, 27 март 1500 година, започнах тази нова книга.

Ти, Леонардо ди сер Пиеро да Винчи, роден от смесен и несвещен съюз... Но какво толкова по-свещено има в един мъж и една жена, които е събрала не пламенната сила на майката природа, а ползата за обществото, или често грешни изчисления на разума? И тъй, ти, Леонардо, ако искаш да използваш добре земния си живот, независимо как си го получил, ще изследваш чрез опита и науката математическите закони за движението на телата и какво представляват силата и квинтесенцията, духът на елементите, и какво са тежестта и ударът и от какво се пораждат, и къде след това умират насилието и свободата както в неодушевените предмети, така и сред хората.

Четири са природните елементи, или, ако щеш, състоянията на видимата материя: едното от тях е течността, или водата, другото е огънят, следват въздухът и всички газове, разпръснати в него, и накрая е твърдото състояние като земята и повечето тежки неща, които се намират върху нея. Земя, вода, въздух, огън, както са казвали хората от древността. Това означава, че и човекът, когото още древните са наричали „по-малкия свят“, е направен от същата материя – от плът, течности, въздух и топлина. А петият елемент, духът на елементите, душата на света, изпълва всички останали четири, подобно на желанията и други духовни добродетели, които вдъхват живот и осъждат на вечно движение тялото на човека и животните.

Ще изследваш още повече как тази квинтесенция се проявява в Силата, или, ако предпочиташ – в тежестта, с която, изглежда, си прилича. Освен ако желанието на тежестта не е да се насочва към центъра на света по най-краткия път, желанието на Силата не е нищо друго освен собствената разруха. Квинтесенцията изпълва и безчувствените тела подобно на човешкото тяло, в което съставлява душата. Водните потоци са вените, океанът е сърцето, твърдите скали са костите, а земята – мускулите и кожата на голямото тяло на света. Само че в тялото на земята липсват нервите, защото съвсем съзнателно тя не се движи. Следователно не са ѝ необходими.