Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Какви бяха тези книги?

– Византийски ръкописи, творби, написани на гръцки език, които се смятаха за изгубени, от митичното време, когато Евклид тъкмо е починал в египетската Александрия, и можехме да се натъкнем на герои като Архимед и Ератостен, Филон и Аристарх Самоски. Най-ценните ръкописи може би са Pneumatikà Theorémata [27] „Теория на пневматиката“. – Б. пр. от Ктесибий – теоретичен текст относно пневматиката, пълен с математически изчисления, и една книга, подвързана с черна кожа и с релефен череп на корицата, която съдържаше Automatopoietikà [28] „Автоматопоетика“. – Б. пр. от Филон Византийски, за построяването на автоматични устройства, снабдена с много важни илюстрации на машини, които днес най-вероятно няма да можем дори да възпроизведем. Там беше включен и разделът „Пневматика“ за хидравличните машини, отново от Филон.

– В страна като Италия някой е готов да убие за най-обикновени книги?

– Книгите са странна стока, скъпи Леонардо. Могат да струват много повече или много по-малко от пазарната им стойност. Купуваш си някои за дребни монети и те ти спасяват живота. Това са текстове, които съдържат изгубени познания. Този, който ги притежава и навлезе в тайните им, може да стане изключително могъщ. Не ги препродава на тяхната цена, която, естествено, е висока, но не е равносилна на тази на едно убийство. А ако притежателят им продаде себе си като пазител на революционни технологии, ако е единственият човек в Европа, познаващ тайните на парната машина...

– Парната машина? Открих подобни машини в книги на Херон Александрийски.

– Достатъчно е да знаете, че Херон ги е заимствал от Филон Византийски, и ако разполагаме с оригинала, вероятно ще надникнем отвъд повърхностното опи​ сание, което ни дава Херон. Видях тези книги съвсем набързо и знам много малко гръцки, но ако съдя по рисунките, в тях е събрано техническо познание, чиято тайна се е изгубила във времето, а тя се изразява най-вече в начина на прилагане на математиката във физичния свят, както разбираме от единствените текстове от тази цивилизация, които са оцелели в неизчерпаемо количество: на Евклид и Архимед.

– Тези ръкописи от Мистра ли бяха?

– Да. От библиотеката на Гемист Плитон .

– Следователно този псевдо-Еджидио да Римини просто е дошъл да си ги вземе, а мъжът, който ги е продал на книжаря от площад „Кордузио“, ги е откраднал.

– След смъртта на Сиджизмондо Малатеста, преди незаконният му син Роберто да си присвои и заеме мястото му, ощетявайки Изота дели Ати и законния му наследник Салустио, Римини преживял период на хаос. Минали са почти трийсет години, не е лесно да се каже как тези книги са стигнали до Милано, но е близко до ума, че този псевдомонах е дошъл да ги вземе. По-трудно е да разберем кой може да го е убил, за да му ги отнеме. След отрязването на ръката на моя помощник отидох с капитана на правосъдието да разпитам книжаря от площад „Кордузио“, за да науча от кого е получил ръкописите. Бил пътуващ търговец от Тоскана, който, изглежда, искал да се отърве от тях възможно най-скоро. Сега става ясно защо. Убиецът сигурно е знаел, че тези книги са тук, в Милано.

– Щом това е мотивът... Какво ще кажете? Да изследваме ли тялото?

Не беше толкова лесно да се сдобие с трупове за дисекция. Лекарят веднага разбра. Съгласи се и подаде на Леонардо скалпел, след като го загря добре на огъня.

На следващия ден го повикаха в двореца. Трябваше да направи портрета на Лукреция Кривели – настоящата любовница на херцога. Това означаваше поредно прекъсване на работата върху „Тайната вечеря“, затова откликна неохотно. Предположи, че Чечилия Галерани ще спре да го поздравява, а и в двореца срещна яростния поглед на херцогинята. Женските войни го плашеха повече от мъжките, защото никога не знаеше откъде ще дойде ударът.

Щом остана сам в една стая с мона Лукреция, тутакси започна да рисува. По едно време чу вик от съседната стая. Беше Беатриче д’Есте, която крещеше: „Изгони я от тук веднага! Или аз, или тя!“. Стори му се, че това бяха приблизително думите ѝ.

През това време Лукреция седеше мълчалива и унесена. В очите ѝ сияеше зле прикрит в недоловима гънка на устните блясъкът на триумфа. Когато бе нарисувал портрета на Чечилия, съпругата на херцога още не беше в Милано. А щом тя дойде в двореца, Чечилия се отдръпна, без да се съпротивлява. Двете с Беатриче даже станаха приятелки. Но се усещаше, че този път, между Беатриче д’Есте и Лукреция Кривели, нямаше да се случи същото.