Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Леонардо... Да ти призная, много съм зает. Тук е капитанът на правосъдието [25] Длъжност в Италия от Средновековието до XIX в. Капитанът на правосъдието е бил началник на полицията и отговорник за законовото управление на града, неговата отбрана и обществения ред. – Б. пр. ...

– Знам всичко за Еджидио да Римини. Затова съм тук. Може ли да вляза?

Марлиани отвори широко вратата. Леонардо влезе. На мраморната маса видя голото тяло, проснато по очи. Силен мъж на около петдесет години с телосложение на войник. До главата на трупа, от другата страна на масата, капитанът на правосъдието оглеждаше тила.

– Добър ден, месер Леонардо.

Леонардо отвърна на поздрава с жест с ръка.

– Ножът, или по-точно казано, стилетът е проникнал в гръбначния мозък между главния мозък и първия прешлен – поде Марлиани. – Този, който е нанесъл удара, може и да не е имал изключителна сила, ала със сигурност е притежавал познания в областта на анатомията. Някой като вас, месер Леонардо. Мъжът е умрял на място. Не е бил монах, вероятно е бил с фалшива самоличност. Но може би наистина е идвал от Римини. Вижте какво намерихме на врата му.

Марлиани подаде на Леонардо бронзов медальон, върху който той прочете под глава в профил: SIGISMVNDVS PANDVLFVS MALATESTA PAN F POLIORCITES ET SEMPER IMP INVICT .

– Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, син на Пандолфо, винаги непобедим обсадител и комендант – преведе Марлиани. – Poliorcites , Полиоркет, „обсадител на град“ – обясни той, – е бил прякорът на Деметрий, владетел на Македония от III в. пр.Хр. Гръцката титла, която приема за себе си Сиджизмондо Малатеста, по всяка вероятност загатва за неговия кръстоносен поход в Морея [26] Венециански топоним за полуостров Пелопонес и едноименно деспотство (1308–1453). – Б. пр. преди трийсет години. Жертвата по онова време е била на двайсетина години. Това е още една улика, поради която би следвало да го считаме за един от участниците в похода. Възможно е впоследствие да е станал францисканец, но по-скоро бих изключил тази възможност, защото се е разхождал въоръжен с турски ятаган, древен модел, различен от тези на албанските стратиоти, които сега се бият срещу французите. Това е друга улика. Освен това... – Марлиани му показа дълъг белег на левия хълбок на мъртвия и додаде: – Тази рана от остро оръжие е от много отдавна.

Леонардо си спомняше нещо за похода в Морея и за Сиджизмондо Малатеста. Тогава беше още малък, на около дванайсет години, но бе чувал възрастните да говорят за това. Сиджизмондо Малатеста, синьор на Римини, бе последният защитник на благородническа титла от древността, който печелеше богатство и почести, покривайки се със слава в големи военни начинания. Ала той имаше и стабилна философска подготовка. Започнал да командва войски на тринайсетгодишна възраст и скоро станал един от най-добрите кондотиери на Италия. Първата му съпруга била от рода Д’Есте от Ферара, а следващата – от миланската фамилия Сфорца. Никоя от тях не му родила наследници, но той оставил в цяла Романя много незаконни синове, които след смъртта му започнали да враждуват помежду си. Най-накрая, на трийсет години, се влюбил в младата дъщеря на търговец от Римини, на име Изота, и в нейна чест превърнал францисканската църква, която по-късно щеше да стане тяхна гробница, в езичес​ ки храм, поне така се говореше тогава, ала по-вероятно я превърнал във величествен храм на благочестивата философия на християнските платоници, водеща началото си от Флоренция, където през 1439 година на църковен събор, за който се твърдеше, че иска да обедини църквите на Изтока и Запада срещу надвисналата турска заплаха, се бяха събрали кардинали и прелати от двете църкви с голяма свита от гръцки философи и със своя ценен товар от византийски ръкописи.

И така, кръгът се отворил с пристигането във Флоренция през 1439-а на Георгий Гемист Плитон, философ платоник, основал школата в Мистра на полуостров Пелопонес, Древна Спарта, и се затворил със завладяването на Мистра през 1464-та от Сиджизмондо Малатеста, който накрая върнал в Римини тленните останки на Плитон и ги заровил в храма на Изота. Това си спомняше той за похода в Морея, послужил главно и единствено за открадването на трупа на дълбоко уважавания от Сиджизмондо философ. Самият Сиджизмондо после бил преследван от папата и краля на Неапол от Арагонската династия и за да получи опрощение от понтифика, Пий II Пиколомини от Сиена, тръгнал с едва четири хиляди мъже на експедиция срещу Деспотство Морея, където турските сили били поне седем пъти по-многочислени. Със своите четири хиляди безстрашни войници той обсадил и завладял Мистра. Там се барикадирал в очакване на венецианското подкрепление и на херцога на Бургундия, които така и не пристигнали, а папата, който трябвало да му даде опрощение, междувременно починал в Анкона.