Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Седалището на душата...

– Какво казвате?

– Нищо – отвърна Леонардо. – Мислех си за това като малък, когато с моите приятели във Винчи се забавлявахме, докато измъчвахме гущерите или жабите. Ако пробиеш гръбначния мозък на жаба, тя умира веднага. По-бързо, отколкото би се случило, ако я пронижеш в сърцето или в която и да е друга част на тялото. По-късно при дисекцията на човешки тела наблюдавах нервите, които водят началото си от там. Не сърцето е седалището на сетивната душа, както казва Аристотел. И душата не е разпространена из цялото тяло, в противен случай нямаше всички нерви да се насочват към мозъка. Душата трябва да е някъде тук – каза той и посочи главата си.

– А anima mundi ? Квинтесенцията не е ли разпръсната равномерно из цялата Вселена?

– Някъде повече, някъде по-малко. [24] Препратка към „Божествена комедия“ („Рай“), Песен първа, стих 2–3: „...прониква във всемира тук и там / и силно или слабо го огрява“. Данте Алигиери, „Божествена комедия“, „Народна култура“, 1975, с. 293. – Б. пр.

– За по-голяма сигурност – продължи Пачоли – убиецът му е нанесъл още един удар с ножа и му е преря​ зал югуларната вена. Имаме съмнение обаче, че убитият не е бил истински монах. Бил е мъж приблизително на моята възраст, доста силен. Убиецът е търсил нещо, килията му беше в пълен безпорядък, но онова, което аз намерих вътре...

– Претърсили сте я лично?

– Аз пръв видях трупа. По това време изследвах... Нямаше никакъв крясък, ала чух сгромолясването и шума, който вдигаше убиецът при тършуването из стаята. При първите звуци си помислих, че е един от тези обсебени монаси, дето се самобичуват, или от онези, на които заради халюциногенните треви, приемани с хляб и вода, им се привижда дяволът и си измислят, че участват в яростни битки... Понякога се случва в манастирите... Но после не успях да се концентрирам и реших да отида да помоля съседа си да се препира със своя сатана по-тихо. Излязох от килията си и видях убиеца в гръб, обаче след миг изчезна. Беше облечен с доминиканска одежда от необработен плат, по-къса от обичайната...

– Такива носят последователите на Савонарола.

– Смятате ли? Имаше качулка на главата, затова единствените сведения, с които разполагам, са свързани с телосложението му – много висок и силен мъж.

– Никого другиго ли не видяхте? – попита Леонардо.

– Проследихме стъпките му. Влязъл е в манастира от задната страна, през счупена решетка на избите, която е била изтръгната. Качил се е тук, в стаите, докато в църквата се е отслужвала сутрешната меса. След това е избягал през сакристията. Монахът, който е извършвал църковната служба, го видял да излиза през портала в дъното. Не прекъснал месата, за да не тревожи вярващите, но каза, че първият му импулс бил да го проследи. Още повече, доминиканец във францисканска църква...

– А какво открихте в килията на жертвата?

– Сред останалите неща намерих турски ятаган... Смятате ли, че един истински францисканец ще обикаля наоколо въоръжен?

– В наши дни всичко е възможно. Монаси проповедници, участващи в политиката, папи с деца, които според слуховете устройват във Ватикана приеми с разсъблечени куртизанки и състезания между гостите за полови сношения. Печални времена за Италия! Станахме отново езичници, скъпи брат Лука, докато в Рим продължаваме да влачим уморено тежкото бреме на свети Петър, без да знаем защо.

– Ще настъпят по-добри времена, не се съмнявайте – отговори математикът. – Навярно това е цената, която трябва да платим за пробуждането, случило се през нашия век тук, при нас. Защото не може да се отрече, че столетието, което е към края си, беше епоха на голям кипеж: преоткриването на гърците, великия Платон, когото преди това пренебрегвахме, архитектурата на Витрувий, перспективата. Например в моята област, математиката, за пръв път можем да сравним алгебрата, завещана ни от арабите, с геометрията на Евклид. Ще станем свидетели на необикновен напредък, ще видите... Изобретяването на печатането, плаването до Западните Индии... Но това са промени, които засягат само неколцина, владетелите и литераторите, а езичеството се е разпространило единствено сред вис​ шите класи и мъдреците. Народът е набожен, уважаеми месер Леонардо. Вземете Флоренция – града, който даде тласък на всичко това, града на Лоренцо Великолепни, на Брунелески, на Леон Батиста Алберти, с когото се запознах лично, или на моя учител, образовал се там, Пиеро дела Франческа. Именно Флоренция сега при Савонарола се превърна в център на религиозната реформа, на непримиримата теокрация. Народът не е участвал в духовните революции, които белязаха нашето време, но и които поквариха душите. И може би това е за добро, защото народът е набожен и ще продължи да носи с достойнство бремето на свети Петър, както се изразявате вие.