Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Лука Пачоли, как да не помня?

Монахът слезе по стълбите. Не знаеше дали момчето е лакомо, но със сигурност беше крадец, лъжец и твърдоглавец. И бе убеден, че от всички неща, които му беше разказало за своя учител, няма нищо вярно.

068 в „Хрониката“

061 в Библията

119 в „Аритметиката “ на учителя Лука

248

Помоли учителя Стефано Капони, който живее при рибарника, да ти даде „De ponderibus“ [8] „За тежестите“. Тук и по-нататък в текста преводът на заглавия от латински е мой, Дякова, М. – Б. пр. на Евклид. Относно силата „De moto “ [9] „За движението“. – Б. пр. от Алберт Парво Саксонски и „Commento“ [10] „Коментар“. – Б. пр. от Алберт Велики относно книгите по физика на Аристотел – „De coelo et mundo“ [11] „За небето и земята“. – Б. пр. . Алгебрата на фамилията Марлиани, написана от Марлиани-баща. Помоли учителя по смятане да ти покаже как се изчислява лицето на триъгълник, а учителя Фацио да ти даде книгата за пропорциите на Ал-Кинди.

Палто с качулка за Салаи:

4 лакътя сребрист плат 15 лири 4 жълтици

зелено кадифе за украса 9 лири

ленти 9 жълтици

илици 12 жълтици

изработка 1 лира 5 жълтици

лента за предната част 5 жълтици

ушиване 26 лири 5 жълтици

Тук има 13 монети. Салаи краде парите.

В понеделник купих 46 лакътя платно, 13 лири, 14 жълтици и половина.

Абак [12] Дъска за смятане. – Б. пр.

Плиний

„De re militari“ [13] „За военните въпроси“ – има няколко книги с това заглавие през XIV–XV в. Тук най-вероятно става дума за труда на

„ Deca prima " [14] Първа част от сборника Ab urbe condita („От основаването на града“) на Тит Ливий, състоящ се от 142 книги,

„ Deca terza“

Гуидоне [15] Вероятно става дума за Гуидото да Болоня (XIII в.). – Б. пр.

„Morgante“ [16] „Морганте“ – най-известната поема на Луиджи Пулчи (1432–1484). – Б. пр.

Епистоларните творби на Овидий

Епистоларните творби на Филелфо

„Spera“ [17] 17 „Трактат за сферата“ от Йоан Сакробоско (ок. 1195–1256) – най-известният средновековен трактат по астрономия. –

„Facetie“ [18] 18 „Приказките“ от Поджо Брачолини (1380–1459) – сборник с истории, анекдоти и разкази. – Б. пр. от Поджо

„ Vita de’ filosafi “ [19] „Животът на философите“ – парафраза на народен език на Speculum Historiale („Историческо огледало“), трета част

Псалми

„De immortalità d’anima “ [20] „За безсмъртието на душата“ – философско съчинение от Августин Блажени (354–430), светец и патрон на

Баржа

„Driadeo“ [21] „Дриадео“ – поема от Лука Пулчи за Лоренцо Великолепни, написана през 1446 г. – Б. пр.

Петрарка

O Moro io moro se non amori di tua moralità mia vita amara. [22] Стих с игра на думи, в който moro се повтаря с различни значения или като част от дума. В превод: „О, синьор Мавър, аз ще умра, ако вие със своята добрина не обичате моя горчив живот“. – Б. пр.

Въглен

Креда

Пера

Восък

Намери череп

Горчица

Ботуши

Ръкавици

Гребен

Кърпи за лице

Снабди се с „Perspectiva “ [23] „Перспектива“, или Книга за оптиката, написана от Еразъм Витело (ок. 1220 – ок. 1280), полски монах, теолог, физик, математик, философ. – Б. пр. , „De ponderibus“ и „De coelo et mundo “ от Биаджо Пелакани. Математиката на Витело в библиотеката в Павия. От месер Фацио Кардано книгите на Джовани Таверна. Снабди се с изобретенията на Херон и Филон и с книгите за водата, Евклид на достъпен език и абака на Сасето.

Черен флорентински кон на месер Мариоло, голям кон, има хубава шия и много красива глава. Бялата кранта на соколаря има хубави задни крака: стои на Порта Комазина.

Вчера на вечеря у Галеацо Сансеверино. Салаи яде за двама, върши бели за четирима. Чупи три купи, разлива вино по покривката, после идва да се храни с важните гости.

Крадец, лъжец, твърдоглавец, лакомник.

На следващия ден Леонардо не отиде в „Санта Мария деле Грацие“. Заради влажността през последните дни имаше усещането, че цветовете, които беше направил до този момент, нямаше да се запазят. Щеше да използва синия цвят както за одеждите на Христос, така и за Юда, но за Юда щеше да прибегне до азурит, за Исус – до трийсет пъти по-ценното ултрамариново синьо. Нито един от двата пигмента не се препоръчваше за рисуване върху влажна основа. Свързващото вещес​ тво с времето щеше да промени цвета си. Трябваше да пробва различни масла – орехово масло или смола от кипарис – или пък друга дозировка, затова беше прекарал сутринта в експерименти с нови смеси в Корте Векия. После, след като получи резултат, който му се струваше задоволителен, обядва и в ранния следобед реши да върне посещението на Лука Пачоли. Пристигна в храма на францисканците и попита абата брат Амедео – единствения човек в манастира, с когото бе запазил добри отношения след всичко, което се случи с конгрегацията „Кончеционе“. Брат Амедео беше монах от Калабрия, леко закръглен и нисък и винаги в добро настроение, но този път му се стори доста нап​ регнат. Беше го посрещнал с обичайната сърдечност, ала не му се видя много весел. Абатът му съобщи, че монасите, включително математикът от Сансеполкро, са се събрали в библиотеката, за да обсъдят крайно неотложен въпрос, че не би могъл да му каже нищо повече и че ще го съпроводи до стаята на монаха, където може да го почака, докато той отиде да го извести за посещението.