Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

Брат Лука замалко не получи удар.

– Наистина ли? Откъде знаеш?

– Тя беше тук... Дойде, за да умре тук. Катерина... Запознах се с нея. Знаете ли, че учителят ми е незаконородено дете?

– Честно казано, не знам нищо за него. Поне не и допреди няколко минути.

– Баща му сер Пиеро е флорентински нотариус. Женил се е три или четири пъти, но учителят ми е роден преди първия брак на баща си, който не можел да се ожени за майка му. И защо? Много просто: майка му била юдейка. Славянска еврейка, ако съдим по външния ѝ вид.

– Тя ли ти каза?

– Не, тя беше много мълчалива жена. Пък и вече много болна, когато дойде. Но се разбираше...

– Празнуваше ли събота?

– Не, само че какво значи това? Вероятно е била покръстена юдейка.

– Какво те кара да смяташ, че е била такава?

– Ако не е била, защо баща му не се е оженил за нея?

Джан Джакомо изобщо не изглеждаше здравомислещо същество и брат Лука не знаеше какво да мисли.

– Навярно просто защото е била селянка – отвърна той.

– А как оценявате факта, че след смъртта на майка си моят учител си беше пуснал брада, според вас бедняк ли е, или юдей? Наполовина евреин, наполовина тосканец, съчетание от прокълнати раси – каза момчето, избухвайки в смях. После, като видя, че събеседникът му не изглеждаше да намира това за много забавно, отново стана сериозен. – Катерина дойде да умре тук. Бедната му майка! Дойде преди три години и след по-малко от година си отиде. Колко много го обичаше! Бяха ѝ отнели сина на петгодишна възраст. И тъй като баща му сер Пиеро, виден нотариус, не можел да се ожени за нея, ѝ намерил съпруг марионетка, Акатабрига [7] В оригинал Accattabriga – дума, означаваща „кавгаджия, грубиян“. – Б. пр. . Представете си какъв би могъл да бъде човек, когото всички наричали така. Името казва всичко, нали? Сигурно е бил насилник този Акатабрига. Мисля, че моят учител е преживял много като малък...

– Той ли ти разказа?

Всъщност брат Лука започваше да се отегчава от дързостта на момчето и от факта, че разправяше всички тези истории за своя учител на човек, с когото едва се беше запознал, на един напълно непознат.

– Не, сам стигнах до този извод – отвърна чиракът, – защото е по-непорочен и от девиците, които рисува, защото не спира да ми повтаря: „Внимавай, внимавай с похотливостта“, защото изглежда, че има ужасяваща представа за съвкупленията, страхува се повече от разврата, отколкото от това да бъде подложен на мъчение, обича труповете и изпитва ужас от жените. Такъв човек не е много нормален. Насилвали са го като малък, нали? Няма друго обяснение...

– Или пък е толкова духовен, толкова обзет от своята жажда за знание...

– Но никога няма да има деца.

– И го казваш на францискански монах? Понякога, особено в наше време, е по-добре да сътворяваш мъдрост, отколкото да сътворяваш тела.

Брат Лука се опита да смени темата. Видя точно пред спорната картина един триножник, на който имаше бяло платно със същите размери. На него беше скицирана същата композиция. Попита Джан Джакомо защо я прерисуват и момчето му отговори, че са намерили клиент за картина върху платно. Монахът прибра очилата в джоба си.

– Той, маестро Леонардо, в тази зала ли работи? – попита.

– Не, почти винаги се затваря в ателието си – отвърна чиракът. – Ако желаете да го изчакате там, ще ви заведа.

Пачоли се съгласи.

– Тогава заповядайте, насам.

Джан Джакомо се отправи към дъното на залата и монахът го последва.

– Той предпочита да работи в малки пространства. Казва, че това му помага да се съсредоточи.

Влязоха в малка стая, подредена и обзаведена с чувство за мярка. В дъното имаше бюро, зад което забеляза два сандъка под прозореца. Отпред стоеше само един триножник, на който бе поставена вече грундирана дъска, но върху нея още не беше нарисувано нищо. Единствено бюрото бе малко разхвърляно, имаше книги и листове, натрупани навсякъде, ала това беше нормален безпорядък за писалище на учен, кипящ от работа. Стана му приятно, като видя отворена своята книга „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“, а до нея – лист с чертежи на петоъгълник и редица неразбираеми изчисления в полето.

– Ако искате, заповядайте на масата – каза момчето. – Учителят ми е доста непредвидим. Работи върху „Тайната вечеря“ в „Санта Мария деле Грацие“. Понякога излиза от къщи сутринта, ходи при доминиканците и остава там да рисува цял ден, дори забравя да яде. Друг път отива, рисува малко и се прибира веднага. Понякога пък прекарва около час в размишления върху творбата си и после дни наред не докосва фреската. Ако му кажеш да побърза, ти отговаря, че голяма част от работата на един художник се извършва в ума, а не с ръката. Да, но клиентите се ядосват... Заповядайте, аз ще бъда оттатък. Повикайте ме, ако се нуждаете от нещо.