Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

В средата на стаята имаше три големи маси, триножници и безброй платна, странни машини, архимедови винтове, столове, макари, дървен кон с рамка от калай, мехове, нещо, наподобяващо крило на прилеп, задвижвано с лост, листове хартия, картони, дървен модел на купол и много други предмети, върху които вниманието му не успя да се фокусира. При влизането първата от трите големи маси му заприлича на маса за дисекции с чистия и празен мраморен плот, върху който бяха сложени само два легена и дървен сандък с триони и хирургични ножове с различна форма. Втората бе като маса на ковач или дърводелец и върху нея имаше зъбни колела, зъбци, всякакъв вид пружини, решетъчни механизми, ъглови тръби, скрипци, полусводове с греди, ръчки, тръбички, въжета, винтове, лостове, метални пръстени и разни инструменти, разпръснати навсякъде. Върху третата маса бяха натрупани рисунки и най-накрая, всички предмети, които се очаква да бъдат намерени в работилницата на един художник: хаванчета и чукчета, котлончета, тенджери, буркани с прах, треви, черупки от яйца, всякакви видове масла.

– Нашата „фабрика“... – каза Джан Джакомо с гордост.

Брат Лука се закова пред един триножник, върху който се издигаше дървена дъска, висока повече от човешки ръст, приблизително три лакътя. Спря съвсем ненадейно пред нея и красотата на това, което съзираше, сякаш го бе парализирала. Измъкна от джоба си скъпоценните очила с рогова рамка, които си беше купил от Венеция. Четири човешки фигури: две жени и две деца, на фона се виждаха скални колони, носещи голям каменен свод – вид естествена архитектура, катедрала от пясъчник, храм, построен от постоянството на природата специално за ознаменуване на събитието. Да, но кое събитие? Фигурата в средата без съмнение беше Дева Мария. Красива, с приведена глава и притворени очи, с полуразтворени обятия в покровителствен жест, напомнящ му за Мадоната, която неговият учител Пиеро дела Франческа бе нарисувал в родния град на двамата, Борго Сансеполкро, за конгрегацията „Мизерикордия“: разгърнатата пелерина, падаща от височината на раменете ѝ, изразяваше закрила за хората, които почти бяха увити в нея и сред които маестро Пиеро беше изобразил и самия себе си.

В творбата на маестро Леонардо всъщност ръцете разказваха историята. Бяха прекрасни. Ръцете на Дева Мария се спускаха над двете деца, сякаш щеше да ги обхване заедно в една прегръдка. А коя беше другата жена? Млада и чувствена, тя бе коленичила пред Мария, но тъй като беше извила леко врата си, като че гледаше точно към брат Лука и му показваше едно от децата в картината. Той проследи с поглед пръста, сочещ детето до Богородица, което, паднало на колене и със сключени ръце, гледаше пред себе си другото, застанало до мистериозната жена. Едното, изобразено на преден план, бе вдигнало ръка и благославяше момчето срещу себе си и с това завършваше кръгът от ръце и жестове. Едното от двете сигурно беше Исус, а другото – Йоан Кръстител. Да, ала кой бе единият и кой другият? Вероятно Христос беше детето под наметалото на Мария, но пък другото го благославяше. А по-младата жена, която не беше майката, вероятно изобщо не бе жена. Ангел ли беше? Или навярно... Не, не можеше да бъде. Сети се за андрогина от диалога „Пир“ на Платон, завършеното и съвършено същество, първоначалното единство на мъжа и жената. Може би Леонардо е искал да възхвали благочестивата философия на Марсилио Фичино и на флорентинските нео​ платоници?

– Не я одобриха – каза Джан Джакомо, прекъсвайки мислите му. – Беше предназначена за църквата „Сан Франческо Гранде“... – додаде той.

– Там, където съм отседнал временно – отвърна Лука. – И защо не я одобриха?

– Никой не знае какво изобразява и се съмняват, че е еретична.

– Маестро Леонардо неоплатоник ли е?

– Нео какво? Не, какво общо има това? Съмняват се, че е от Ордена на Адемео.

– На кого?

– Не, може би на Амедео... Да, на Амедео, на един францискански монах, починал преди време, някой си Амедео... Мендеш да Силва, португалец, който умрял тук, в Милано, преди петнайсетина години... Майка ми му беше много предана последователка... Този монах Амедео е бил хипогалактик... не, апоплектик...

– Апокалиптик.

– Да, точно... Изглежда, монасите са открили в картината нещо, което може да напомня за идеите на този апо...

– ...калиптик.

– Именно. Открили са идеите на този калиптик и не са приели картината. Обясниха ми, че тя иска да каже, че юдеите и християните са едно и също нещо, религии близнаци. Не разбрах много какъв е проблемът. Картината поставя на една плоскост Христос и свети Йоан Кръстител, тоест християнството и юдаизма... В случая не виждам нищо странно, защото майката на моя учител е юдейка...