Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Месер Джовани Гонзага – отговори монахът, – трето дете на Федерико, който е баща на настоящия синьор на Мантуа. Тогава той се намираше във Венеция по чиста случайност и прие с охота да позира до мен. Ще изпратя в Урбино един екземпляр от труда си „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и пропорционалностите“, който виждате на масата, и картината. Посветих книгата на херцог Гуидобалдо да Монтефелтро, синьор на града, а картината ще подаря на съпругата му Елизабета Гонзага, сестра на Франчес​ ко, маркиз на Мантуа, и на месер Джовани, младежа от портрета.

– Въпреки това съм сигурен, че именно вие сте дали наставления на художника за символиките, свързани с математиката и геометрията и отразени в творбата. Не съм ли прав?

– Да, така е.

Леонардо посочи с въпросително изражение висящото твърдо тяло.

– Това е икосаедър , архимедово тяло – обясни математикът. – На ширина, дължина и височина има три осмоъгълника с квадратни стени, или, ако извадим всички общи стени: осем плюс шест плюс четири – общо осемнайсет стени, осем ръба на равностранни триъгълници, със страна, равна на страната на квадратите.

– Не е необходимо да ми обяснявате какво означават трите осмоъгълника, защото мисля, че ми е известно – каза Леонардо. – По-скоро не разбирам коя е отворената книга с геометричните фигури на масата. На Евклид, нали?

– Точно така – кимна монахът. – С показалеца на лявата си ръка посочвам осмата теорема в тринайсетата книга от „Елементи“ на Евклид на латински, венецианското печатно издание от 1484 година – най-разпространеното сред италианските математици, които не биха се затруднили да намерят съответната страница.

– И какво гласи тази теорема?

– Че ако вземем един равностранен триъгълник, вписан в окръжност, квадратът на неговата страна е равен на три пъти квадрата на радиуса на окръжността, или L 2= 3r 2– отговори Пачоли.

– Защо тъкмо тази теорема? – попита Леонардо, след като помисли малко.

– Защото от нея с помощта на откъса, който илюстрирам на черната дъска на картината – каза монахът, – получаваме числовото съотношение, обуславящо построяването с триъгълник и пергел на твърдия кристал в горната част, икосаедъра, противопоставен на твърдото тяло долу, нарисувано на преден план върху книгата ми, додекаедъра. Математическа алегория.

– С други думи?

– Математиката според диалога „Тимей“ на Платон – продължи францисканецът – е синтаксисът на света. В същата творба додекаедърът със своите петоъгълни стени е символ на квинтесенцията, духът на елементите, който изпълва материята, и така да се каже, е душата на Вселената. Исках да бъде изработен от дърво именно за да покажа нашия материален свят, в който е разпространен този дух, и го разположих върху моята затворена книга, представяща приложната математика. Но до моя том на картината е изобразена широко отворената книга на Евклид, която представя рационалната, спекулативна, теоретична математика. Служейки си с нея, математикът, в този случай аз самият, се връща към чистите идеи, дадени от константните числови съотношения и скрити във формите, които се разграничават от осезаемата реалност и които са представени тук от твърдия кристал, икосаедъра. Синтаксисът на света. Тройната осмоъгълност на икосаедъра е алюзия за Светата Троица и по този начин демиургът Платон се идентифицира със създателя Бог, единен и триединен за нас, християните. Следователно математиката, както казва древният философ, разкрива числовата структура на света, въз основа на която демиургът, използвайки чистите идеи, е създал всичко, което виждаме: четирите елемента и духа, който ги поддържа – онова, дето алхимиците и натурфилософите наричат именно квинтесенция.

– Ще имаме възможност да поговорим отново за това, ако останете задълго в града. Ясно е, че в манас​ тира вече са разбрали кой сте, щом ви канят да участвате в тайни събори по крайно неотложни въпроси броени дни след пристигането ви.

Францисканецът придоби сериозен вид. Затвори вратата на килията и после отново заговори, ала този път съвсем тихо:

– Маестро Леонардо, казвам го на вас, но ви моля да не отваряте дума за това пред никого. Тайният събор беше свързан с нещо много сериозно, което се случи тази сутрин в манастира. Извършено е прес​ тъпление в друга килия, която гледа към този коридор. Един събрат, Еджидио да Римини, който беше временен гост тук като мен, е бил намерен мъртъв в стаята си, прободен два пъти с нож от неизвестен посетител. Бил е нападнат в гръб, докато е влизал вътре. Убиецът запушил устата му и го намушкал, като по този начин го убил на място със силен удар с добре наточено острие в тила, в задната част на черепа...