Франческо Фьоретти - Тайната библиотека на Леонардо

– Но кажете ми, брат Лука, какво се случи с трупа? Може ли да го изследвам? Разбирам от дисекции, а е изключително трудно да намирам тела за разрязване. Понякога именно вашият набожен народ е този, който спасява нас, анатомите. Хората са толкова бедни, че ни даряват умиращите си роднини за проучванията ни само за да поемем разходите за погребението. Това обаче са изсъхнали трупове, белязани от глада. А този е на странник, умрял от насилствена смърт, който е имал организъм в добро физическо състояние...

Францисканецът остана доста смутен от последните думи на художника. В тях долови някакъв цинизъм, ледено равнодушие към единственото нещо, което след смъртта много успокоява нормалните хора. Леонардо веднага забеляза това и се извини.

– Рано или късно, ще събера в книга наблюденията си и анатомичните си рисунки. Навярно на лекарите ще им бъдат полезни някои по-задълбочени познания за човешкото тяло. Прецизните и добре изготвени рисунки могат да са от голяма помощ. Знаете ли от какво умря Лоренцо Великолепни? Страдаше от подагра като баща си, но неговият лекар го лекуваше с астрология, уповавайки се на магическата сила на скъпоценните камъни, влияещи се от знаците на зодиака според общоприетите вярвания. Какви биха могли да бъдат камъните, които да поправят лошите астрални влияния? Лапис лазули, перли, топази? Лекарят ги събираше, счукваше ги на ситно, получаваше от тях брашно, което му даваше да поглъща с храната. Затова Лоренцо не умря от подагра, а от чревно разстройство. Суеверия, вярвания, които никога не са били потвърдени от какъвто и да е опит. Трябва отново да започнем да се основаваме в проучванията си на конкретните знания, на прякото наблюдение... Лекарят бе застигнат от лоша съдба. Говори се, че са го убили синовете на Лоренцо Великолепни, понеже смятали, че го е отровил и че е служел на чуждестранен владетел. Но не е вярно. Медикът на фамилията Медичи просто беше лош медик, простете за играта на думи. Може би и в Миланското херцогство, когато си отиде някой принц, винаги се смята, че е бил отровен, а кой знае защо, всички умират от болки в стомаха. Отговорът вероятно е по-прост, отколкото изглежда: защото те са единствените, които могат да си позволят толкова скъпи лечения...

– Изпратихме трупа в болницата „Оспедале Нуово“ – каза брат Лука. – Навярно някой вече го изследва. Ако побързате, все още можете да намерите нещо за рисуване.

За да стигне по-бързо от Порта Верчелина до Порта Романа, където се намираше болницата, измина един къс участък пеша, после се отправи към един лодкар, плати му и той го отведе веднага до задната страна на сградата, проектирана от Филарете преди няколко десетилетия. Водният път беше удобство, виеше се край цялата редица антични порти и позволяваше безпрепятственото преминаване на стоки и хора в града. Леонардо бе очарован преди всичко от системата от шлюзове, но той беше проектирал съвършен град на две нива: подземна част с мрежа от канали за търговския обмен и бързото придвижване с лодка и друга – така да се каже, на по-високо равнище, с широки и изцяло пешеходни улици и паркове, за да се избегнат струпванията на хора и къщи, движението на коне и техните нечистотии, които предизвикваха единствено бързото разпространение на чума и болести, причинени от лошата хигиена.

Беше изложил идеите си пред Сансеверино на една вечеря, но генералът го бе погледнал, сякаш беше чул прекрасна поема, в която се говореше за еднорози и хипогрифи. Честно казано, Леонардо знаеше много доб​ ре какъв бе проблемът му: понякога, изглежда, работеше за вечността, а вечността е твърде дълъг период от време. Неговите прекомерно скъпи проекти и с доста продължителен срок за изпълнение обикновено не будеха интерес у никого. Повечето хора бързат, искат да се наслаждават веднага на това, което съществува, „никой не живее за утре“, както гласеше един известен стих на Лоренцо Великолепни, светла му памет. Повече не посмя да говори с никого за своята подземна мрежа от канали за облекчаване на градския трафик, но всеки път когато минаваше с лодка по каналите, се връщаше към тази идея и колкото повече мислеше за нея, толкова по-добра му се струваше.

Той слезе на кея, заобиколи покрай стените на сградата и се яви в портиерната, където вече го поз​ наваха поради миналите му посещения на сеансите по анатомия, макар че отдавна не бе идвал. Сградата на Филарете беше с формата на кръст и външните стени обособяваха четири вътрешни двора. Той прекоси северозападния двор и се отправи към избите. Вратата беше затворена, затова почука. Отвори му Джулиано Марлиани, който бе облечен в някакъв вид одежда на монах от Ордена на просещите братя, ръкавите му бяха навити до лакътя, а ръцете – голи и изцапани.