Джон Коннолли - Игра на духове

- Не, но и вече беше зает да умира. Ако беше в по-добро здраве, можеше да прояви и по-личен интерес към разследването.

Майка огледа ноктите си. Нямаха лак и бяха изрязани толкова късо, че се виждаше месото отдолу.

- Пак ще ви попитам, господин Паркър: за кого работите?

- А аз пак ще ви напомня, че не мога да посоча името.

Пръстите на дясната ръка на Майка се стегнаха като нокти на хищник. Паркър знаеше, че я настройва срещу себе си, но тук ставаше въпрос за размяна на информация и той не искаше да се прекара.

- Мога обаче да ви кажа, че съм нает от човек, който има интерес да открие Джейкъб Еклънд и не му желае злото.

- Сигурен ли сте в това?

„Не съвсем“, помисли си Паркър, но на глас каза:

- Да, сигурен съм. Вие очевидно знаете, че Еклънд е изчезнал, щом наблюдавате дома му.

- Господин Уеб купи охранителната фирма, която поддържа алармата. Тази вечер, когато тя се задейства, хората ни отидоха да проверят и намериха заглушителя. Колата ви беше засечена от камерите, насочени към къщата и улицата.

- Камери. - Паркър погледна към Ейнджъл. - И ти се наричаш професионалист.

- Не обвинявайте приятеля си. Те са малки и добре скрити. След като видяхме марката, модела и регистрационния номер на автомобила ви, не беше трудно да ви проследим. Обадихме се тук-там, прегледахме някои камери. Вие, за щастие, спряхте в Масачузетс и ни спестихте разкарването до Мейн.

- И защо е целият този труд?

- Защото, след като изчезна, предположихме, че някой може да прояви интерес към дома му.

Навлизаха в опасна територия. Паркър не искаше да я пита директно дали тя е отговорна за изчезването на Еклънд. Хич не му се искаше да последва Винсънт Гарон или нещастника, който е бил одран пред очите ѝ.

Майка разбра притесненията му.

- Ние не сме сторили нищо на господин Еклънд - увери го тя. - Но държим той да бъде намерен. Изчезването му може да има връзка със случилото се с брата на господин Уеб и неговото семейство.

- Неговото семейство?

- Снахата и племенникът на господин Уеб бяха намерени мъртви преди по-малко от 24 часа. Казваха се Мей и Алекс Маккинън. Били са намушкани до смърт в дома им в Милууд, Ню Хемпшир.

Споменаването на това име го върна към мазето на Еклънд и най-новия случай, забоден на картата на стената.

- Разбирате ли - продължи Майка, - Джейкъб Еклънд се свърза с господин Уеб малко преди да почине. Смяташе, че може би имат общи интереси, сред които и изчезването на брата му. Господин Уеб, естествено, се отнесе предпазливо. Наети бяха посредници, включително и Филип, като в крайна сметка двамата се срещнаха в същата тази стая. Аз присъствах на дискусията.

Филип отиде до камината и хвърли две цепеници в огъня. Когато се докоснаха до въглените, те зацвърчаха като живи същества, изправени на клада.

- И за какво се оказа, че Еклънд е искал да разговарят?

- За духове.

Колекционера беше паркирал на дискретно разстояние от офисите на „Агаве Асошийетс“. Бе възнамерявал да огледа къщата, която беше привлякла интереса на Паркър и покойния Дон Раут, но алармата се включи и не спря да пищи известно време. Данданията привлече патрулен автомобил на охранителната компания, последван не след дълго от две беемвета, едното от които беше управлявано от негов познайник: Филип, разбираемо непризнатият син на покойния Каспар Уеб.

Последва кратка дискусия и няколко телефонни обаждания. Охранителят остана в къщата, но когато двете беемвета потеглиха, Колекционера реши да последва Филип и така се озова в Масачузетс, а след това отново в Провидънс. Междувременно той се обади на баща си и го помоли да провери чия е собствеността на къщата във Фокс Пойнт. Изглежда, Паркър се интересуваше от частен детектив на име Джейкъб Еклънд. За лош късмет, същия интерес проявяваше Филип, а където беше Филип, там беше и Майка.

Колекционера знаеше за слабостите на покойния Каспар Уеб, но те бяха, в общи линии, без значение за него. Уеб стоеше само едно стъпало над обикновения гангстер, макар да си бе създал ореол на загадъчност. Греховете му бяха плод на алчността и страха, защото всички властни мъже тайно в себе си се страхуват. Уеб беше неприятна особа, но му липсваше низостта, която би привлякла Колекционера, а после смъртта уреди нещата.

Майка, от друга страна, притежаваше известна порочност, която я правеше не напълно безинтересна.

А синът?

Синът определено беше много интересен.

Когато Сали най-сетне излезе от банята, с увита кърпа около тялото си и друга на главата, Кърк дремеше на пода като куче, положил глава на една възглавница. Добре че не видя изражението на лицето ѝ, защото там нямаше да открие и сянка от любов: може би съжаление и объркано разочарование, но не и любов.