Джон Коннолли - Игра на духове

Значи Еклънд прибираше пари и от Уеб, и от Рос. Служеше на двама доста различни господари, което беше, поне според Паркър, меко казано, неразумно.

- Претърсихте ли къщата му? - попита той.

- Влязохме, за да е уверим, че не го е сполетяло нищо лошо - отвърна Майка, -но нищо не изглеждаше докосвано или иззето. Вие, от друга страна, нямахте подобни скрупули.

- Може да вземете всичко, ако желаете.

- Ами вашият клиент?

- Той няма да остане доволен, но това бездруго е постоянното му екзистенциално състояние. Може да му отнеме известно време, докато регистрира минималното повишаване на недоволството.

- И какво ще направи тогава?

- Подозирам, че ще тръгне по следите на този, у когото са материалите. Не ви го препоръчвам.

- Във вашите уста звучи като престъпник.

- Ако беше, щеше да се чувства прекрасно в тази компания, но не е. Тъкмо обратното.

Паркър остави думите да увиснат във въздуха. Беше казал на Майка толкова, колкото желаеше, без да излъже. Сигурен бе, че ако се стигне дотам, Рос ще се захване и с остатъците от империята на Каспар Уеб, само и само да си набави информацията, която би могла да го отведе при Еклънд.

Майка кимна разбиращо.

- Каквото и да си мислите за нас или за покойния господин Уеб - каза тя, - той искрено се тревожеше за брат си и не по-малко за благополучието на жена му и детето му. Вярвам, че Майкъл Маккинън е мъртъв, също като съпругата и сина си. Ние, които оставаме тук, имаме дълг към тях. Готова съм да предложа сто хиляди долара на вас и вашите приятели, ако намерите виновниците за участта им и ги доведете при мен, за да понесат наказанието си. Нямам интерес към работата на закона. Интересува ме само правдата.

Паркър не виждаше причина дори да обмисли сделката.

- Няма да стане.

- Сумата не е ли достатьчна?

- Въпросът не е в парите.

- Нито в закона, поне за вас. Както вече споменах, знам някои неща за миналото ви.

- Вече имам клиент. Не искам още един. Това би било конфликт на интереси.

- Не е наложително да знае.

- О, подозирам, че клиентът ми вече знае повече за вас, отколкото бихте искали.

- О! - каза Майка лаконично.

Паркър се изправи. Ейнджъл и Луис го последваха.

- Къде отивате? - попита Филип. - Майка не ви е разрешила.

Паркър дори не го погледна.

- Струва ми се, Майка вече знае, че разговорът ни е приключил.

- Господин Паркър е прав, Филип. Пусни ги да си вървят.

- Ти вярваш ли им?

- Не виждам причина за обратното.

- Но те не се съгласиха да ни помогнат!

- Не е необходимо. Те бездруго търсят мистър Еклънд. Ако изчезването му е свързано с участта на семейство Маккинън, те, така или иначе, ще действат в наш интерес, независимо от уговорките ни. А ако няма връзка, то тогава за нас е без значение; ще държим само да върнат документите, иззети от дома му, в случай че ни потрябват по-късно. Правилно ли обобщих, господин Паркър?

- Мисля, че да.

- Тогава Филип ще ви изпрати. Той ще ви даде и номер, на който да се обадите, ако възникне необходимост отново да ме посетите.

- Съмнявам се, че ще се наложи.

- Направете го заради една старица - отвърна Майка, като поглади деколтето си с ръка в гротескна пародия на флирт, но в очите ѝ не се четеше нито похот, нито смях. -Малко удоволствия са ми останали.

Една от цепениците в огъня се пропука и пламъците хвърлиха сянка, напомняща на краката на увиснал мъж, чийто тъмен силует прикрива одраните му останки.

- Сигурен съм, че ще намерите някое - каза той и излезе след Ейнджъл и Луис.

Лексусът изглеждаше така, както го бяха оставили, но Луис изключи алармата и отвори багажника. Имаше навика да оставя по една тясна лентичка прозрачно тиксо от двете страни на подвижната кора на дъното. И двете бяха разлепени. Не си направи труда да повдигне кората. Макар и хората на Филип да бяха успели да проникнат в колата, без да задействат алармата, тайните отделения под кората на багажника бяха старателно скрити, а за отварянето им беше нужен електронен код. Съдържанието им беше в безопасност, но той все пак се подразни.

Паркър се приближи.

- Всичко наред ли е?

- Съвсем.

Луис премери с поглед четиримата мъже, които ги наблюдаваха зад гърба на

Филип.

- Поне не сте срали вътре - отбеляза той.

Никой не отговори. Не му пукаше. Просто не искаше да си мислят, че не е забелязал. Освен това беше сигурен, че са сложили проследяващо устройство някъде в колата, защото и той би направил същото в подобна ситуация. Ейнджъл лесно щеше да го намери. Тогава Луис може би щеше да го сложи в някой боклукчийски камион или куриерски бус, за да се повъртят малко по улиците.