Джон Коннолли - Игра на духове

- Разбира се, вие ще ни известите, ако решите да се върнете отново в Провидънс - каза Филип.

- Мама те вика - отвърна Луис. - Бягай, за да не те напляска.

Някой зад гърба на Филип се изкиска, но той не погледна, за да види кой е.

- Тя е стара - рече той. - Сама го каза. Нещата тук скоро ще се променят.

- Не ми изглеждаше така - възрази Паркър. - Бих те посъветвал да започнеш да спестяваш джобните си, че идат черни дни. Колкото и да ти е оставил тате, няма да ти стигне.

Този път Филип дори не се опита да скрие реакцията си. Той отвори уста, разкривайки дребните си, бели равни зъби - като на дете, - и щракна срещу нощния въздух. Отстрани изглеждаше като деформирана восъчна глава. После се изплю върху колата. Луис направи крачка напред, но Паркър сложи ръка върху дясното му рамо.

- Не.

Луис вдиша дълбоко и се отпусна.

- Ще запомня какво направи, момченце.

- Не ми викай „момченце“, шибана...

Думата беше на върха на езика му. Паркър виждаше как се е вдигнал към небцето, за да каже „ч“.

- Хайде - подкани го Луис, - кажи го.

Филип обаче се овладя. Някаква сянка от здрав разум надделя и Паркър беше признателен за това. Двамата с Луис все още бяха невъоръжени. Само Ейнджьл, който вече седеше в колата, имаше оръжие под ръка. Ако някой извадеше пистолет, нещата нямаше да свършат добре.

- Махайте се от града ми - процеди Филип.

Паркър седна на пътническото място, а Луис - зад волана. Нито един от двамата не си направи труда да напомни на Филип, че това не е неговият град и никога няма да бъде. Въпросът беше колко бели може да направи Филип, преди да осъзнае реалността.

Много, помисли си Паркър. Адски много.

Колекционера проследи с поглед отдалечаващия се лексус. Не знаеше дали му се иска повече да беше чул репликите, които си размениха синът на Майка и тримата посетители, или разговора, състоял се вътре в сградата. Струваше си да се чуят думите, които бяха докарали Филип до невъздържана емоционална реакция, въпреки че ако имаше някой, способен да накара другиго да покаже истинската си същност, то бяха точно тези тримата. Ейнджьл и Луис можеха да накарат човек в кома да си върне съзнанието.

Той знаеше къде отиват Паркър и двамата му партньори: колата на Паркър още чакаше пред мотела, а имаха и стаи, въпреки че беше малко вероятно да прекарат там нощта след случилото се в Провидънс. Вече познаваха непредсказуемостта на Филип -ако можеше да нарече по този дипломатичен начин очевидната му лудост - и със сигурност щяха да спят по-спокойно, ако увеличаха разстоянието с още 160 мили.

Разбира се, Колекционера можеше да ги проследи още веднъж до мотела и да поговори с Паркър, но все още предпочиташе да избягва, доколкото е възможно, Ейнджъл и Луис. За добро или лошо, Паркър беше готов да работи с Колекционера на основите на взаимната изгода, макар понякога да му беше трудно да прикрие отвращението си от това споразумение, но Ейнджъл и Луис с радост щяха да прережат гърлото му, стига да им се удадеше възможност за това. Не вярваше, че ще успеят, но не виждаше смисъл да им дава шансове, а и нямаше никакво желание да прекарва времето си с хора, които бяха така открито враждебни към него. Щеше да помисли как да се свърже с Паркър през следващите дни. Щеше или да си уговори среща, или да му се яви лично в подходящ момент. Не че беше длъжен да го прави, въпреки заплахите на Паркър. Паркър вярваше, че е подчинил Колекционера, и това предположение съдържаше достатъчна доза истина, за да го подразни. Колекционера си помисли, че би било забавно да проследи нишките, свързващи Еклънд с Дон Раут, и пътем да ги унищожи, за да може Паркър да вкуси от провала.

Засега обаче той само чакаше в сенките и наблюдаваше „Агаве Асошийетс“. Филип взе цигара от един от лакеите си и се дръпна да пуши настрани, докато се успокои. Една от щорите на третия етаж лекичко се повдигна и Колекционера зърна Майка, която се взираше в мрака и търсеше сина си.

„Тя му обръща твърде много внимание - помисли си Колекционера, - Каспар Уеб - никакво.“

Кофти комбинация, която беше допринесла за създаването на един lusus naturae 8 8 Шега на природата (пат.) - Бел. прев. . „Нечисти жени ще раждат чудовища“ 9 9 3 Ездра 5:8. Библия, издание на БПЦ, 1991 г. - Бел. прев. , пишеше в книгата на Ездра. Колекционера обичаше апокрифите - нали така беше получил името си 10 10 А именно, Кушиел (надзирателят в Ада според някои апокрифни текстове), както става ясно в предходната книга от поредицата, „ Време на мъчения “. - Бел. прев. .