Джон Коннолли - Игра на духове

Майка отпи от чая си.

- Веднъж видях как дерат жив един човек - каза тя, когато приключи. - Малко неща могат да ме изненадат.

Ако бе очаквала някой в тази компания да остане шокиран, явно ѝ бе писано да се разочарова.

- Явно водите интересен живот - отвърна Паркър.

Чудеше се каква ли е била връзката ѝ с Каспар Уеб. Очевидно съществуването на Филип говореше за известен сексуален елемент, но интуицията му подсказваше, че има и друго. Сега тя видимо отговаряше за делата на Уеб, макар синът ѝ да предпочиташе да гледа на влиянието и дори съществуването на покойния си баща като на нещо, което не беше окончателно приключило.

- Прекарах много щастливи години с господин Уеб - каза тя, като че прочела мислите му.

- Седяхте си край огъня, деряхте хора... - подметна Луис.

Майка му се усмихна снизходително.

- Знам всичко за вас тримата. Доста кръв имате по ръцете си.

Тя посочи Луис с малкото си пръстче.

- Може би ще ви бъде интересно да чуете, че в дома ни за първи път влиза някой от вашата раса.

- Това определено е напредък - каза той.

Очите на Майка го гледаха втренчено. Паркър се почуди дали и тя, като Филип, въобще някога премигва. Струваше му се, че не го е правила ни веднъж, откакто влезе в стаята. Сигурно беше генетично.

- Имали ли сте някога работа с господин Уеб? - Майка попита Луис.

- Не, господин Уеб не харесваше цветнокожи, както очевидно знаете.

- Не вярвам някога да е виждал негър, преди да дойде в Съединените щати -отвърна Майка. - Той беше рожба на своето време и среда.

- И каква по-точно е била тази среда? - поинтересува се Паркър.

- Господин Уеб беше от Прибалтийския регион. Беше много дискретен относно произхода си.

- От срам?

- От предпазливост. Имаше врагове там.

- Враговете му са под земята, ако слуховете не лъжат.

- Тези истории, ако не лъжат, са вече в миналото. Господин Уеб е в отвъдния свят и тези неща не го тревожат.

Ако дори една десета от мълвата за Каспър Уеб беше вярна, помисли си Паркър, то именно местонахождението му в отвъдното би трябвало най-силно да го тревожи. Където и да беше сега, със сигурност му беше напечено.

- Той е създал внушителна организация тук - каза Паркър. - Надявам се, че някой продължава семейната традиция. Жалко би било толкова труд да отиде на вятъра.

- Всъщност в момента сме в процес на освобождаване от неговите бизнес интереси - осведоми го Майка.

Паркър забеляза реакцията на Филип: едва доловима промяна в позата. Тук имаше някакво несъгласие.

- Така ли? - обади се Луис. - И какво мисли Винсънт Гарон по въпроса?

От малкото, което Паркър знаеше, Винсънт Гарон беше дясната ръка на Уеб и публичното лице на господаря си, докато последният още беше жив. Гарон беше интелигентен и амбициозен, а при нужда не се притесняваше да използва насилие. Смяташе се, че когато състоянието на Уеб се бе влошило, именно Гарон бе отговарял за управлението на империята.

От известно време обаче никой не го беше виждал.

- Винсънт Гарон е мъртъв - каза Майка.

- О! Внезапно ли беше? - поинтересува се Луис.

- Да, когато се удари в земята - отвърна Филип.

- Падна от висока сграда - обясни Майка.

- Човек трябва да внимава с високото - рече Луис.

- Не мисля, че това щеше да му помогне - каза Майка и сложи край на понататъшните спекулации относно смъртта на Гарон.

Филип ѝ предложи още чай; тя отказа. Той не си направи труда да предложи на другите.

- Господин Уеб остави значително състояние - продължи Майка. - Имаше някои благотворителни каузи, които искаше да подкрепи, галерии и музеи, които харесваше.

Тя замълча.

- Освен това имаше и брат.

Паркър чакаше. Постепенно си идваха на думата.

- Бяха отчуждени. Братът на господин Уеб не одобряваше начина му на живот. Той имаше жена и син и смяташе, че ако се разкрие връзката му с господин Уеб, това може да изложи семейството му на риск. Промени името си - прие фамилията на жена си, с което още повече се отдалечи от брат си, след което напълно прекъсна контактите си с него и заживя мирно и спокойно.

- Забелязвам, че говорите за него в минало време.

- Преди година изчезна. Господин Уеб нае детективи и потърси услугите на полицията, но от брат му нямаше и следа.

- А съпругата и детето му?

- Нямаше причина да подозираме, че тя има пръст в изчезването му. Всъщност именно тя потърси господин Уеб и го помоли за помощ.

- Но той все пак я е проверил - за всеки случай.

- Разбира се. Не излезе нищо, както и очакваше.

- А постигна ли някакъв по-нататъшен успех в издирването на брат си?