Джон Коннолли - Вълкът през зимата

- Веднага щом си получим момичето, той ще си иде - каза Морланд. - Сами си го докарахте. Сами си докарахте всичко това.

Хари се беше върнал с палтото. Забавил се беше. Морланд се питаше какво ли е правил.

Хари потупа съпругата си нежно по рамото, докато минаваше покрай нея. Ерин посегна да хване ръката му, но закъсня, вече беше излязъл.

- Имаш ли представа колко време ще ни отнеме? - попита той Морланд.

- Два-три часа. Имаш ли ръкавици?

Хари извади от джоба си чифт. Винаги имаше ръкавици. Те бяха част от униформата му.

- Да вървим тогава - каза Морланд. - Колкото по-бързо започнем, толкова по-бързо ще свършим.

Юклид Дейнс попита защо се интересувам от Проспъръс.

- Предпочитам да не казвам - отвърнах. Не исках подробностите да попаднат в някоя от папките му, готови за разгласяване на следващото събрание.

- Не ми ли вярвате?

- Не ви познавам.

- Е, как разбрахте за мен?

- Господин Дейнс, вие сте из целия интернет, като някакъв вид сайбър-ръш 22 22 Cyber-Rush, компютърна игра, в която трябва да се преодоляват неочаквано изникващи засади и капани. - Бел. прев. . Изненадан съм, че жителите на Проспъръс не са платили на някого да ви очисти.

- Там не се интересуват много от мен - призна той.

- Любопитно ми е да знам откъде идва враждебността ви към този град. Струва ми се, че изразходвате много енергия, за да забивате трески под ноктите на гражданите му.

- Това ли са те, граждани? Аз бих казал, че думата идолопоклонници е по-подходяща.

Чаках. Бях добър в чакането. Юклид издърпа лист чиста хартия от купа и нарисува в средата му кръг.

- Това е Проспъръс - каза той. После добави множество стрелки, сочещи навън към по-малки кръгчета.

- Тук са Диърдън, Томасвил и Лейк Пласко. Зад тях имате Бангор, Огъста, Портланд. Проспъръс праща своите хора навън - да работят, да учат, да ходят на черква, - но внимава на кого разрешава това. Градът се нуждае от свежа кръв, ако не иска да отглежда идиоти в плитка генетична локва, затова от около половин век разрешава на децата си да се женят за външни хора, но държи тези нови семейства наблизо, докато не се увери, че са съвместими с града. Къщи не се продават на хора, които не са родени в Проспъръс, нито пък фирми. Същото се отнася за земята и малкото възможности за разгръщане, които са им останали. И тъкмо там се намесвам аз.

- Защото градът иска да се разшири - казах аз, - а вие заставате на пътя му.

- Браво. Печелите близалка. Първооснователите са избрали място, оградено от езера, мочурища и гъсти гори, с изключение на ивицата свободна земя на югоизток. По същество те са си изградили собствена малка крепост, но сега това се превръща в заплаха за тях. Ако искат децата им да продължават да живеят в Проспъръс, им е нужно пространство, където да строят, а градът почти е изчерпал подходящите за това площи. Положението все още не е критично, но отива натам, а Проспъръс винаги мисли в перспектива.

- Говорите за града, сякаш е живо същество.

- А не е ли? - отвърна Юклид. - Всички градове са сбор от организми, образуващи едно цяло. Както медузите. В случая с Проспъръс контролиращите организми са семействата на първооснователите и техните кръвни линии са останали незамърсени. Те контролират градския съвет, полицията, училищното настоятелство, всяка важна институция. В историята на Проспъръс се повтарят едни и същи имена. Това са пазителите на града. И също както медузите, Проспъръс има дълги пипала, които се провират навсякъде. Хората му посещават черкви на най-разпространените християнски вероизповедания, макар всичките те да са в градове извън Проспъръс, защото в самия град има място само за една черква. Той настанява деца от семействата на основателите в околните градове, включително и тук, в Диърдън. Дава им пари да се кандидатират за служби в местната и щатската администрация, да подпомагат благотворителни фондации или да правят дарения за благородни каузи, когато щатът не може или не иска да го направи. След няколко поколения се забравя, че това са креатури на Проспъръс, и всичко, което те вършат, има за цел най-вече облагодетелстването на Проспъръс. Това е в природата им, още от времето, когато за първи път са пристигнали тук като отломки от „Семейството на любовта“. Знаете ли какво е „Семейството на любовта“?

- Да, четох за него - отвърнах аз.

- Да, семейство на любовта, ама друг път. У тези хора не е имало любов. Те не са имали намерение да стават квакери. Мисля, че затова са напуснали Англия. Убивали са, за да се защитят, и ръцете им са били изцапани с кръв. Или е трябвало да си тръгнат, или са щели да бъдат погребани редом със своите врагове.