Джон Коннолли - Вълкът през зимата

„Тендър Хаус“ не беше приют за бездомници, а по-скоро „кризисен център“ за жени, а липсата на дом бе само един от проблемите, с които се сблъскваше. Тук се грижеха за жертви на домашно и сексуално насилие, бегълки и жени, които просто имат нужда от място, където да живеят, докато стъпят на краката си. Служителите поддържаха връзка с полицията и съдилищата и даваха мнението си за всичко - от ограничителните заповеди до възможностите за работа и образование, - но главно насочваха дългосрочно бездомните към други агенции и центрове.

- Намерих я - каза Боу, размахвайки папка. Наплюнчи показалец и прелисти няколко страници. - Била е при нас около единайсет дни, освен петата нощ, когато някой беше почерпил с две половингалонови бутилки „Тен Хай“ оттатък при „Каскейд Парк“. На другия ден имахме няколко души с тежко главоболие, между които и Ани.

- Тя алкохоличка ли беше?

- Не, не мисля. Беше бивша наркоманка, но когато се появи на вратата ни, каза, че вече е чиста. Обяснихме ѝ, че по отношение на дрогата водим политика на нулева търпимост и ако се надруса, ще се озове отново на улицата.

- А към алкохола?

- Официално сме безпощадни и към него, но неофициално допускаме известни отклонения. Но никакъв алкохол в сградата и никакви наливания. Всъщност останах разочарована, когато Ани се върна натряскана с бърбън. Бях си казала, че е млада жена, която наистина се опитва да промени живота си. Скастрихме я и поговорихме с нея. Оказа се, че нейният изоставил семейството си баща е дошъл да я търси и присъствието му в града я е извадило от равновесие. Предложили ѝ една-две глътки, за да се успокои, и след това всичко ѝ станало мътно.

- Тя каза ли нещо за отношенията с баща си?

На Боу явно не ѝ се искаше да споделя нещо, което ѝ е било казано поверително. Можех да разбера нейната резервираност.

- Ани е изчезнала, а баща ѝ е мъртъв - казах аз.

- Знам това. Обесил се е в някакво мазе в Портланд.

Изчаках няколко секунди.

- Намерен е обесен в мазето в Портланд - поправих я аз. Разликата бе малка, но съществена.

Моли седна зад бюрото си. До този момент бе стояла права. И двамата бяхме стояли прави. Когато тя седна, седнах и аз.

- Затова ли дойдохте тук - защото не мислите, че е било самоубийство?

- Засега нямам доказателство, че не е било самоубийство - отвърнах. - Просто някои дребни подробности не ми дават покой.

- Като например?

- Като например фактът, че е обичал дъщеря си и е искал да възобнови контактите си с нея. Говорил е, че ще дойде тук, за да е по-близо до нея. Също така в дните, преди да умре, бе положил доста усилия, за да събере малко пари. И беше успял. Това не са действия на човек, който иска да се самоубие.

- За какво са му били парите?

Мина ми през ума, че съм на погрешната страна в разпита: би трябвало аз да задавам въпросите, а не тя, но понякога човек трябваше да отстъпи педя назад, за да направи крачка напред.

- За да се издържа, докато се опитва да открие дъщеря си. Мисля, че също така се е надявал да ме наеме, за да му помогна да я намери.

- И колко пари е успял да събере?

- Повече от сто долара.

- За толкова малко пари ли работите?

- Странно, вие сте вторият човек, който ми задава този въпрос. Бих могъл да му отделя един-два часа или повече, ако взема това време от по-заможните си клиенти.

- Това не е ли неетично?

- Само ако не им кажа, че го правя. Плаща се за час дори ако работата отнема само пет минути. Това е най-ниската ми тарифа. Вижте, не мислите ли, че по някое време трябва аз да започна да задавам въпросите?

Боу се усмихна.

- Току-що го направихте.

По дяволите.

Тя се облегна назад като шампион, който е победил поредния претендент за титлата, после ми подхвърли утешителен кокал.

- Майтапя се с вас. Ще се изненадате колко много хора идват при мен да задават въпроси за жените под наша опека. Трябва да внимавам какво говоря, за да предпазя тези жени.

- Какви хора?

- Понякога имаме жени, които проституират, когато са в безизходица, и разни типове идват да ги търсят - просто защото са негодници или защото имат оплаквания от полученото обслужване, или пък им е харесало толкова много, че искат още. Идват съпрузи и любовници, които се опитват да си върнат собствеността, защото онези, които нахлуват тук, най-често смятат жените за лични вещи. О, те правят всичко по силите си, за да прикрият истинските си цели зад най-благородни мотиви - казват, че искат да обсъдят нещата, да дадат на връзката си още един шанс, че съжаляват за онова, което са сторили, а то обикновено е свързано с употребата на юмрук или ботуш - но аз вече имам нюх за най-отвратителните от тях. Не е трудно да ги надушиш. Веднага щом малко се опиташ да им попречиш, започват със заплахите. Само че този тип хора обикновено го правят много тъпо. Мотаят се наоколо с надеждата, че ще успеят да грабнат своята жена от улицата, обаче ние сме в добри отношения с местните полицаи и те пристигат още преди да съм затворила телефона.