Джон Коннолли - Вълкът през зимата

И толкова. Канди стана да си върви, хванала внимателно чашата горещ шоколад, за да не я разлее.

- Канди, има ли още нещо, което можеш да ми кажеш за Ани? - опитах отново. Синята кола бе все пак нещо, ала не беше достатъчно.

- Ани каза, че ще ми пише, но не ми писа - рече тя. - Обеща. Но не ми писа.

И отново насочи вниманието си към Моли.

- Трябва да ида в Проспъс. Да намеря Ани. Ани е моя приятелка.

- Чарли ще търси Ани - каза Моли. - Нали, Чарли?

- Да, ще я търся - обещах аз.

- Предай ѝ, че Канди е заръчала да ѝ пише. Не бива да забравя приятелката си Канди - каза тя и тръгна към стаята си.

Двамата с Моли не разменихме и дума, преди да се уверим, че си е отишла.

- Тя щеше да пише - рече Моли. - Не би допуснала да разочарова Канди. -Преглътна мъчително. - Ако бях тук, когато си е тръгнала, щях да се погрижа да ми каже къде точно отива. Щях да поискам да се запозная с хората, които ѝ предлагат работа. Но тогава целият състав на пълен работен ден бяхме на събрание в Отдела по здравеопазване и социални грижи оттатък на „Грифин Стрийт“ и приютът се обслужваше само от доброволци. От доброволците и Канди.

Всичко, което можех да кажа, би прозвучало банално, така че си замълчах. Вместо това извадих една от визитките си от портфейла и ѝ я подадох.

- В случай, че вие или Канди се сетите за още нещо, което може да ми бъде от помощ, или още някой дойде да пита за Ани, ще съм ви благодарен, ако ми се обадите. Освен това...

- Да?

- Мисля, че Канди не бива да говори много-много за онази синя кола. По-добре да го запази за себе си.

- Разбирам. Не я излъгахме, нали? Нали ще продължавате да търсите Ани? Искам да кажа, че аз самата бих ви наела, ако можех да си го позволя.

- Забравяте нещо: аз работя евтино.

Този път тя не се усмихна.

- Някак си не вярвам, че това е така. Какво печелите и как работите са две различни неща.

Подадох ѝ ръка.

- Ще поддържаме връзка.

Моли ме изпрати до вратата. Когато я отвори, усетих движение някъде отзад. Канди седеше на стълбите - на най-ниското стъпало, което не се вижда от офиса.

Плачеше. Плачеше безутешно.

Намерих Шейки на леглото му в приюта на „Оксфорд Стрийт“. Направили бяха всичко по силите си, за да му бъде удобно, докато раната на главата му зарасне. Още имаше главоболие и скалпът бе започнал да го сърби, но иначе беше добре, колкото може да бъде добре човек, ударен с бутилка от алкохол по главата. Качих го в колата и го закарах в „Мечката“ да го почерпя с бургер и бира. След като го настаних удобно до масата да чака бургера с чаша бира пред себе си, а Кати Сладкишчето да спре да се суети около него, му разказах накратко как бе минал денят ми. В края на краищата нали работех за него. Накарал го бях да ми плати един долар, докато лежеше на кушетката в болницата. Една от сестрите бе разбрала това погрешно и репутацията ми в „Мейн Медикъл“ сега навярно беше по-лоша и от тази на адвокатите, които карат след линейките с пострадалите при катастрофа, за да си хващат клиенти.

- Значи, със сигурност е ходил в Проспъръс? - каза Шейки.

- Не само е ходил, но и са го изхвърлили оттам. Откарали са го далеч от града. Два пъти. Първия път любезно, втория не толкова.

- Понякога беше голям инат.

- Освен това беше и умен - допълних. - Най-малкото по- умен от мен, защото все още не съм наясно защо е душил около някаква стара черква.

- Вярваш ли на онова, което ти е казало ченгето?

- Нямам причина да не му вярвам. Работата, за която е говорила дъщерята на Джуд, може да се е провалила. Може тя да е променила намеренията си или онази възрастна двойка, ако изобщо е имало такава, да се е отказала от самарянските си намерения, когато е отишла да си вземе багажа. Или пък просто е извадила лош късмет.

- Лош късмет ли?

- Била е уязвима - жена, която е живяла на улицата. Там има мъже, склонни да гледат на жени като нея като на лесна плячка.

Шейки кимна и отпи дълго от бирата.

- Знам - каза той. - Срещал съм много такива през своя живот и не всичките спят върху дюшеци на пода.

- Може и да си прав. Собственият ми опит показва, че най-лошите носят костюми и карат хубави, добре поддържани коли. Но едно нещо е сигурно: според социалните служби в Бангор Ани е изчезнала в деня, в който е казала, че си е намерила работа. На връщане минах през женския приют - оттогава никой не я е виждал и чувал.

- А онази жена, онази Канди, сигурна ли е, че Ани е казала, че отива в Проспъръс?

- Да, обаче това не означава, че Проспъръс е мястото, до което е стигнала.