Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Казах му, че знам и съм любопитен да я видя, преди да си тръгна, ако е възможно. Морланд се поободри от перспективата да се освободи от моето присъствие. Разговорът за проблемите на мъртви скитници и техните дъщери бе започнал да му дотяга.

- Та, така де, на другата сутрин го откарах до Медуей, отново , и му казах, че ако още веднъж го видя в Проспъръс, ще бъде арестуван и съден и няма да е особено полезен на дъщеря си от затворническата килия. Той, изглежда, си взе поука, защото освен едно или десетина обаждания по телефона повече нито го чух, нито го видях.

- И никой в града не знаеше нищо за дъщеря му?

- Не, господине.

- Но защо дъщеря му ще каже, че отива в Проспъръс, ако някой не ѝ е дал основание за това? Историята изглежда твърде странна, за да е измислена.

- Може да се е опитвала да впечатли другите бездомници. В най-лошия случай сигурно е говорила с някакви хора в Бангор, които са ѝ казали, че са от Проспъръс, въпреки че не са били тукашни. Може този Джуд да е бил прав и с дъщеря му действително да се е случило нещо, но ако е така, то не се е случило тук.

Морланд върна снимката на Джуд и се изправи. Разговорът беше приключил.

- Значи, преди да си тръгнете, искате да видите черквата?

- Ако не ви затруднява прекалено много - казах аз. - Поне след това няма да се наложи да ме карате до Медуей.

Морланд прие думите ми с тънка усмивка, ала не каза нищо. Докато ставах, бутнах леко с ръкава снимката на бюрото. Хванах я, преди да падне на пода.

- Това вашето семейство ли е? - попитах.

- Да.

- Хубави момчета. А нямате ли дъщери?

Морланд ми хвърли странен поглед, сякаш бях направил някакъв неприятен намек по негов адрес и естеството на семейните му отношения.

- Не, нямам - продължи той. - И да ви кажа, доволен съм, че е така. Приятелите ми, които имат дъщери, твърдят, че те създават повече грижи от момчетата. Момичетата могат да ти разбият сърцето.

- Да, дъщерята на Джуд със сигурност е разбила неговото сърце.

Морланд взе снимката от мен и я върна на мястото ѝ.

- Вие сте имали дъщеря, нали?

- Да - отвърнах аз и изпреварвайки онова, което щеше да последва, добавих: -Тя почина. - Вече бях свикнал с това.

- Знам - рече Морланд. - Съжалявам. Сега имате друго момиченце, нали?

Погледнах го заинтригувано, но той изглеждаше просто искрен.

- И това ли прочетохте някъде?

- Мислите ли, че в цялата правоохранителна система на Мейн има човек, който да не знае вашата история? Това е щат на малките градчета. Разчува се.

Истина беше. Но Морланд все пак показваше забележителна памет за семейните истории на хора, които никога не е срещал.

- Така е, имам друга дъщеричка - признах аз.

Морланд сякаш се канеше да каже нещо, но размисли и се задоволи само да отбележи:

- Може би ако този Джуд не беше напуснал семейството си, дъщеря му нямаше да свърши по този начин.

Имаше право - ако бе жив, Джуд дори може би щеше да се съгласи с него, - но аз нямах никакво намерение да изтъквам недостатъците на Джуд като съпруг и баща. Трябваше да живея с бремето на собствената си вина в това отношение.

- Накрая се е опитал да ѝ се реваншира. Когато е дошъл да я търси в Проспъръс, е правел тъкмо онова, което всеки баща би направил.

- Да разбирам ли, че критикувате начина, по който моето управление се е отнесло към него?

Морланд не избухна, но едва се стърпя. И забелязах, че каза „моето управление“, а не „аз“.

- Не - отвърнах, - постъпили сте точно така, както би постъпил всеки полицейски началник.

Не беше съвсем вярно, но беше достатьчно близо до истината. Ако Морланд имаше собствена дъщеря, може би щеше да прояви повече съчувствие; и ако Джуд не беше скитник, а дъщеря му - бездомна бивша наркоманка, може би щеше да положи повече усилия - съвсем мъничко повече, но понякога и това е достатьчно. Ала не изказах нищо от това на глас. Нямаше да помогне, а и не можех да гарантирам, че на негово място и предвид средата, в която беше израснал, бих се държал по-различно.

Излязохме от кабинета му. Морланд предупреди секретарката, че отива до черквата. Тя се изненада, но нищо не каза.

- Тази жена, Ани Бройър, мислите ли, че е мъртва? - попита той, когато излязохме от сградата.

- Не знам - отвърнах. - Надявам се да не е.

- А ще продължите ли издирването?

- Вероятно.

- И кой ви е наел?

- Никой не ме е наемал.

- Тогава защо я издирвате?

- Защото никой друг няма да го направи.

Морланд премисли внимателно думите ми, а после ми каза да карам след неговата кола.