Джон Коннолли - Вълкът през зимата

Приближих до олтара и застанах пред скулптурата на стената. Ако лицето вдясно бе едва ли не весело - макар и с изражение на човек, който току-що е гледал как се дави кученце и е намерил това за забавно - и навеждаше на мисли за щедростта на земята, това тук беше много различно. То се състоеше от корени, тръни и коприва, оголени бодливи храсти и бръшлян. От отворената му уста се изсипваха покрити с шипове клони, които оформяха чертите и същевременно като че ли ги задушаваха, сякаш изобразеното същество се самоизтезаваше. То бе изключително грозно и имаше стряскащо, живо присъствие, древно създание, върнато към живота от мъртви неща.

- Това е същото лице, или същият бог, зависи как е склонен да го приеме човек - каза зад гърба ми Уорънър.

- Моля?

Той посочи лицето, направено от плодове и зеленчуци вдясно, другото вляво, което се състоеше от разцъфнали цветя, и накрая четвърто, което досега не бях забелязал, тъй като се намираше над вратата: лице, изградено от слама и току-що започнали да съхнат и да умират листа.

- Всичките са варианти на едно и също божество. През предишното столетие са го нарекли Зеленият човек: езически бог, символ на смъртта и прераждането, преминал в християнската традиция, който е бил почитан много преди появата на идеята за възкресението на Христос. Разбираемо е защо сграда с подобна украса е въздействала на членовете на „Семейството“ - секта, вярвала в могъществото на природата, не на Бога.

- А вие, пастор Уорънър, член ли сте на „Семейството“? - попитах.

- Казах ви - отвърна той, - няма останали членове на „Семейството“. Честно казано, съжалявам за това. Външно те са били толерантни към възгледите на другите, докато вътрешно са отхвърляли всички други религии. Отказвали са да носят оръжие и са пазели своите възгледи и вярвания за себе си. Привличали са елита и не са си губели времето с невежите. Ако ги имаше днес, биха били омерзени от повечето неща, които в тази страна минават за организирана религия.

- Прочетох, че са ги обвинявали, че извършват убийства, за да се защитят.

- Пропаганда. Повечето от тези инсинуации идват от Джон Роджърс, духовник от шестнайсети век, който ненавиждал Кристофър Витъл, водача на сектата в Англия. Той наричал „Семейството на любовта“ „ужасна секта“, като опирал нападките си върху твърденията на отклонили се бивши членове. Няма никакви доказателства, че представителите на „Семейството“ са убивали онези, които не са били съгласни с тях. Защо да ги убиват? Членовете на сектата са били квиетисти 18 18 * Последователи на мистично религиозно учение, наречено квиетизъм, според което благочестието се постига чрез съзерцание и вглъбяване в себе си. - Бел. прев. : те дори не са се самоопределяли публично, криели са се между други вероизповедания, за да не бъдат разпознавани и преследвани.

- Като религиозни хамелеони - казах аз, - сливали са се с фона.

- Точно така. И в течение на времето просто са станали такива, за каквито са се представяли.

- С изключение на онези, които са пристигнали тук, за да основат Проспъръс.

- В крайна сметка дори и те са изчезнали.

- Защо членовете на „Семейството“ са напуснали Англия? - попитах. - Не ми стана ясно от малкото неща, които успях да открия за тях. Доколкото схванах, религиозните гонения вече са стихвали, когато те са потеглили. Защо ще бягаш, когато вече не те преследват?

Уорънър се облегна на една пейка и скръсти ръце. Това бе любопитен отбранителен жест.

- „Семейството“ навлязло във фаза на разкол - каза той. - Появили се разногласия между онези, които смятали, че трябва да се тръгне по пътя на квакерите, и другите, които искали да останат верни на първоначалната си религиозна система. Традиционалистите се опасявали да не бъдат обявени за нещо повече от вероотстъпници, особено когато се заговорило, че черквата, в която се намираме, трябва да бъде срината до основи. Те считали тази черква за извор на своята вяра, което било и причината онези, които избрали да тръгнат по друг път, толкова да желаят нейното разрушаване. Група заможни хора, останали верни на „Семейството“, се обединили, за да спасят черквата и сектата си от унищожение. Резултатът бил „изходът“ 19 19 Библейско название за излизането на евреите от Египет. - Бел. прев. към Нова Англия и основаването на Проспъръс.

Той погледна часовника си.

- Е, извинете ме, но наистина трябва да се връщам към кухненските шкафове.

Вгледах се още веднъж в най-голямата от главите на стената, изображението на зимния бог, после благодарих на Уорънър и се присъединих към Морланд, който през цялото време бе чакал до вратата. Останахме, докато Уорънър заключи черквата с ключ от тежка халка и провери дали вратата е надеждно затворена.