Джон Коннолли - Жената от леса

Без да го съзнава, Куейл изхождаше от същите предпоставки като Чарли Паркър. Допускаше, че детето на Карис е още живо и вероятно живее в околността. Морс, която беше изпратена да разузнае и едва не бе забелязана от дежурния полицай, смяташе, че мястото, където бе погребана жената, е било избрано заради отдалечеността му и съответно подсказваше, че е била заровена от човек, познаващ района.

Куейл обаче имаше едно предимство пред всички останали, които търсеха изчезналото дете на Карис Ламб, включително полицаите.

Куейл знаеше за книгата.

Вечерта Паркър позвъни в апартамента на Луис и Ейнджъл в Горен Уест Сайд. Когато Луис вдигна, той се поинтересува от здравето на Ейнджъл, след което премина към другия повод за обаждането си.

- Преди няколко дни имах разговор на четири очи с Боби Оушън.

- Хм - отвъра Луис, - и как беше?

- Все едно да потопя мозъка си в жлъчка. Без малко да ми връчи сметката за пикапа на сина си.

- Това момче по навик ли оставя баща си да върши мръсната му работа?

- Съмнявам се, че Били е знаел за посещението.

- Защо?

- Боби Оушън и синът му имат някои общи недостатъци на характера, но генът на глупостта може да е пропуснал едно поколение. Ако Били научи кой е гръмнал неговата гордост и радост, може да си науми да търси възмездие. Боби предполагаше, че това няма да свърши добре за никого, най-вече за сина му, а може би и за самия него.

- И затова е дошъл при теб, та да изпусне малко парата? Съжалявам за причиненото неудобство.

- И по-зле е било.

- Този Били не изглежда отличник.

- Помниш ли нашия приятел Филип от Провидънс?

Филип беше непризнатото отроче на покойния престъпник от Нова Англия Каспар Уеб и жената, която впоследствие щеше да наследи и разруши неговата империя, известна повече като Майка. Филип се беше противопоставил енергично на отношението на Майка към семейния бизнес, смятайки себе си за единствения достоен наследник на бащиното богатство, а сега се говореше, че е заминал на дълга почивка. Само че почивката беше от хоризонтален тип, под солидно количество пръст.

- Трудно ще го забравя - отвърна Луис. - Но се опитвам.

- Е, според мен Били има сходни проблеми с баща си. Изключвам откровените престъпни наклонности, но пък предразсъдъците компенсират.

- Май не трябваше да взривявам пикапа.

- Ще почакаме и ще видим.

Поговориха още малко, като Паркър му разказа за намереното тяло на жена и издирването на детето ѝ.

- Ако е живо, в момента някой вероятно трепери от страх -отбеляза Луис. - Мислиш ли, че е в опасност?

- Не.

- Сигурен ли си?

- Майката е починала от тежък кръвоизлив много скоро след раждането. Най-вероятно е била погребана от човек, положил достатъчно грижи и усилия, за да издълбае от уважение символа на нейната вяра на едно дърво наблизо. Това не прилича на поведение на човек, който би навредил на детето.

- Само на поведение на човек, който е искал дете толкова много, че е бил готов да разкара родната му майка.

- Ако го погледнеш така.

Върнаха се на темата за пикапа. Паркър не беше сигурен какво всъщност знае Боби Оушън освен слухове, но ако вложеше малко време и усилия, вероятно можеше да научи повече. Най-добре за всички замесени щеше да бъде Луис да се разкара за известно време от Портланд, въпреки че като се имаше предвид душевното му състояние, градът скоро щеше да бъде отново удостоен с присъствието му.

- От болницата казаха, че до ден-два ще раздвижат Ейнджъл, ще го захранят и ще го изпишат - спомена Ейнджъл. - Поне такъв е планът.

Паркър знаеше, че Луис възнамерява да наеме медицински сестри, които да помагат на Ейнджъл в началото. Интернистът не го намираше за задължително, но Луис беше наясно, че не става за болногледач. Паркър обеща да мине да ги види. Разбраха се да се чуят след няколко дни.

А Смъртта кръжеше наоколо.

Наричаха се Бакери: индивиди, които бяха постигнали значително богатство, власт и влияние, донякъде благодарение на енергията и находчивостта си, но най-вече чрез съюзяването си със сили, по-древни и тайнствени от всяка религия. Така те се бяха обрекли на проклятие и затова им се искаше същото да сполети всички останали.

В момента петима от тях - трима мъже и две жени - седяха на маса в Дъбовия салон на „Феърмонт Копли Плаза“ в Бостън, гранддамата на хотелските барове в града. През последните години заведението се беше преименувало на „ДЪБЪТ бар + кухня“, но този квинтет, подобно на много други особи със синя кръв в града, отказваха да приемат промяната. За тях това завинаги си оставаше Дъбовият салон.