Джон Коннолли - Жената от леса

Въпреки подозренията си Улет първо се опитала да се свърже с Колдикът. Казала на следователите, че не го е направила, защото „искала да бъде сигурна за всичко, преди да натопи Хеб“, макар по-късно да признала, че е била готова да му прости по-ранното недоразумение, комбинирано с бой и заплаха с изнасилване, защото досега не я бил удрял и бил много щедър с коката. За жалост, когато се върнала в общата им квартира, Колдикът вече бил изчезнал заедно с двете си приятелчета, кашето кокаин и скътаните 383 долара, които Улет криела в празно пликче от чипс, залепено за задната страна на таблата на леглото. Това било окончателно предателство и Улет зарязала всички надежди за помирение с Хеб Колдикът, като решила да го прати на пангара за всичко, което може да е направил или да не е направил - и него, и скъпите му другарчета, и техните семейства, и техните родени и неродени още деца, че и кучетата им даже.

Полицията бързо установи връзка между Колдикът и някакви си Дейл Пътнам и Гари Нюхаус. Скоро властите в цяла Нова Англия и канадските им колеги от другата страна на границата щяха да ги търсят под дърво и камък, а снимките им щяха да бъдат във всички вестници и телевизии на североизтока.

Поради което на гроба на неизвестната жена щяха да останат само шепа недоволни заместник-шерифи от окръг Пискатакуа, които да се оплакват, че интересните събития пак ги подминават.

Заместник-шериф Рене Келет трябваше да признае, че охраняването на празна дупка в земята не беше най-тежката задача на света, но определено беше една от най-досадните. През повечето време слушаше музика на мобилния си телефон и работеше върху дипломната си работа. Току-що беше завършила двугодишно обучение по наказателно право и сега учеше за бакалавър по обществена сигурност. Работата в шерифската служба ѝ харесваше, но амбицията ѝ беше да се премести във федерална агенция, а това не можеше да стане без съответното образование.

От една страна, заработваше допълнителни часове, като седеше в колата си и разкарваше случайни ловци и зяпачи, които се приближаваха до мястото на гроба, и ѝ плащаха да учи. От друга страна, издирването на Пътнам, Нюхаус и Колдикът беше рядко събитие за този щат и беше заредено със значимост и вълнения, които видимо липсваха в тази гора.

Това бе втората смяна на Келет като охрана на гроба и тя се надяваше да бъде последна; човек не можеше дълго да чете и слуша музика в усамотение, без мислите му да се зареят нанякъде, а в такава обстановка посоката им не беше приятна. Може би някой художник или писател би намерил вдъхновение в заобикалящия пейзаж, но тя не беше нито едното, нито другото и вместо да си представя велики картини или да обмисля литературни шедьоври, с тревога си мислеше как напоследък майка ѝ все повече забравя или запомня погрешно разни неща; как, понеже баща ѝ си беше отишъл, щеше да се наложи сама да се грижи за нея, защото по-големият ѝ брат не струваше и пукната пара, когато се наложеше да помогне на някого другиго освен на себе си; как това щеше да се отрази на плановете ѝ да постъпи в Службата за вътрешна сигурност или - ех, мечти - във ФБР; и защо, след като беше привлекателна жена без особени комплекси и странности, интимният ѝ живот беше в пустинна засуха.

Въпреки всичко тя изпълняваше старателно задълженията си. Поне веднъж на час обхождаше пътеката, както за да се раздвижи, така и за да провери покривалото на ямата, защото от север се беше надигнал вятър, който люлееше колата ѝ, а щом беше достатъчно силен за това, нищо чудно да вдигне една мушама и да я запрати към Флорида. Не валеше, което все пак бе известно утешение. Това място бездруго беше мрачно, със или без прясно изровен гроб.

Келет беше сред първите пристигнали на мястото след откриването на тялото. Досега не беше срещала човешки останки в такова състояние. И тя, като всички полицаи, се беше нагледала на мъртъвци, но не беше виждала труп, който е лежал толкова дълго в земята и при все това е в известна степен запазен. Гледката трябваше да ѝ напомни за старите филми на ужасите и да я накара да настръхне, но вместо това тя изпита единствено смазваща тъга, от която още не можеше да се отърси докрай, а и фактът, че прекарваше дълго време край гроба, не ѝ помагаше.

Не ѝ помагаше и мисълта, че някъде наблизо може да има погребано бебе, макар вече да ѝ се струваше, че това е малко вероятно, пък и шефовете ѝ като че ли мислеха по същия начин. Горските почти приключваха с претърсването, а резултат нямаше. Ако бебето беше умряло заедно с майката или скоро след това, логично бе да е погребано заедно с нея. Келет можеше да им го каже от самото начало.