Джон Коннолли - Жената от леса

Вече не знаеше дали плаче заради Карис или заради себе си, или за двете, или за всички - за всички уплашени, наранени, измъчвани жени и момичета, които бяха търсили помощ и утеха при нея. Кой щеше да заеме мястото ѝ сега? На този свят винаги щеше да има твърде малко хора, готови да се изложат на риск заради непознати, и твърде много, готови да наранят и познати, и безименни странници.

- Не - отвърна Куейл, - не чак толкова.

- Проклети да сте и двамата.

- Съжалявам - каза Куейл, когато Море литна надолу и се спусна върху жертвата си. - Но ви обещавам, че няма да боли.

И наистина беше така.

Паркър отиде на погребението на Джаспър Алън. Малката методистка църква беше препълнена и тълпата от опечалени се простираше навън, под пролетното слънце. Набързо беше скалъпена уредба от високоговорители, които да предават службата. Бяха дошли представители от полицейските управления в цяла Нова Англия, които искаха да отдадат последна почит на загиналия си колега, и Паркър видя много познати лица. С някои от тях поговори, включително с Гордън Уолш, но като цяло стоеше настрани. Нямаше какво да каже. Беше виждал Алън само веднъж и му беше станал симпатичен. Това беше всичко.

Службата бе семпла: няколко химна, проповед и прощално слово от шефа на Щатската полиция в Мейн, който познаваше лично Алън. Двамата бяха израснали в Милинокет, само с година разлика във възрастта. Смъртните случаи по време на служба бяха рядкост в щата; Паркър си помисли, че сигурно се броят на пръсти, а сред тях Алън беше едва третият или четвъртият, загинал от изстрел. Служителите на закона никога не можеха да свикнат със смъртта на колегите си, дори в градовете с най-много насилие, но шокът в Мейн беше още по-голям, защото това бе един от щатите с най-малко престъпност, като се състезаваше може би единствено с Върмонт.

Паркър слушаше думите на полковника и гледаше един кос, който кълвеше във влажната пръст в сянката на църквата. Това беше първият кос, който виждаше тази година. Обикновено долитаха по-късно през март, следвани от пуйковите лешояди, а после и от червеногръдките и врабчетата през април. Да познаваш птиците, означава да познаваш сезоните - още един аспект на живот тук, който Паркър беше научил от дядо си. Дългата тишина в горите, полята и блатата най-после щеше да бъде нарушена от птичи песни.

Службата свърши. Паркър не се застоя и не отиде на гробищата. Не искаше отново да види разплаканата жена на Алън или шокираните му деца. Твърде често бе срещал скръбта, за да се товари с нея, когато не се налагаше, или да воайорства над чуждото нещастие.

Колата, използвана от убийците на Алън, беше намерена изгорена предишната вечер. Паркър научи от Уолш, че се е появила свидетелка - жена на име Лети Улет, - която твърдяла, че вечерта след стрелбата приятелят ѝ е прибрал двама мъже недалеч от мястото, на което беше намерен автомобилът, и ги е завел у дома. И двамата изглеждали неспокойни, а по-късно тя дочула да говорят за оръжие, но не разбрала нищо повече, защото я пратили на горния етаж да зяпа телевизия и да си гледа работата.

Приятелят, който се подвизаваше под екстравагантното име Хеброн Колдикът - или просто Хеб, - се прехранваше с покупко-продажби на употребявани автомобили, а според Улет марката и моделът на изгорената кола приличаха на една, която до неотдавна стояла на паркинга до дома им. Освен това, макар и неохотно, беше признала, че Хеб Колдикът допълва доходите си с разпространение на „Оксиконтин“, кристал мет и кокаин, а напоследък и хероин.

Всичко това Улет решила да сподели с полицията, защото Колдикът, с когото живеела от осем месеца, ѝ предложил да преспи с „Дейл“, а защо не и с „Гари“, за да ги успокои и разсее, докато самият той свърши някои неотложни неща навън. Когато възразила, че няма намерение да се чука с двама приходящи само за да се намерят на занимание - пък и за каквото и да било друго, - добрият стар Хеб, който изглеждал доста привързан към Улет, я фраснал толкова силно, че тя за кратко изгубила съзнание. Когато се освестила, Колдикът я информирал, че ще се чука с когото той каже, и ѝ наредил да се разхубави за приятелите му, защото щяла да спи с тях, независимо какво ѝ се иска. После я заключил в спалнята, което я навело на мисълта, че връзката им е приключила и най-доброто решение би било да избяга през прозореца и да потърси подслон другаде.

Пренощувала при приятелка, а когато чула за стрелбата по полицай от новините, заподозряна някаква връзка между убийството и гостите на Колдикът. Въпреки това ѝ били нужни още дванайсет часа, за да реши да се свърже с полицията, като колебанията ѝ не били лишени от притеснение за собствената ѝ осведоменост относно наркобизнеса на Колдикът, след като и тя самата имала влечение към коката, но по малко и само през уикенда.