Джон Коннолли - Жената от леса

- Тогава какво лошо има да обменим малко информация?

- Ти не обменяш, а вземаш. Толкова много си крил през годините, че трябва да си наемеш трезор.

- Сега се опитвам да бъда откровен.

- Като змия.

- Обиждаш ме.

- Ти си като камъче в обувката, което не успявам да изтръскам, колкото и да се мъча.

- Това ли е начинът да ми кажеш, че не можеш да се откажеш от мен?

Уолш присви очи.

- Откъде е това?

- „Планината Броукбек“.

- Божичко, точно си мислех, че по-зле не може да стане.

Един от баристите се приближи, за да им каже, че заведението затваря.

- Добре - отвърна Уолш и стана.

Паркър го последва. Вървяха заедно до автомобилите си, паркирани недалеч един от друг, като колата на Уолш беше по-близо до входа на „Арабика“. Небето беше раздрано от нова светкавица, толкова ярка и внезапна, че отдолу се видя силуетът на остров Пийкс.

А дъждът продължаваше да вали.

- Не прилича на убийство - каза Паркър. - Що за убиец заравя жертвата си, а после се помайва да гравира знаци?

- Никакъв.

Уолш се качи в колата си и се опита да затвори вратата, но не успя.

- Добър съм - каза Паркър. - Подхвърли ми кокалче.

- Майната и на двама ви с Мокси. Кълна се, че можете да замествате дяволите в пъкъла, когато излязат в отпуск. - Уолш изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче от безсилие, а Паркър нямаше никакво желание да разплаче още един възрастен мъж. -Слушай сега. Мокси е прав: жената е родила малко преди смъртта си; звездата може да е издълбана по същото време; антропологът може да е забелязал нещо, което медицинските експерти са пропуснали.

При намиране на заровени останки процедурата изискваше консултация с антрополозите от Университета на Мейн в Ороно. Щяха да потърсят помощта им и за издирването на детето.

- И какво по-точно?

- Антропологът установи увреждане на плацентата и вероятно съответстваща травма на останките от матката.

- Свързани с раждането или причинени отвън?

- Нарича се абрупцио на плацентата, не го бях чувал до онзи ден. Означава преждевременно отлепване на плацентата от матката преди раждането. Вероятно е станало внезапно и е предизвикало силен кръвоизлив. Състоянието изисква спешно секцио, но жената не е била в болница: била е в гората и може да умряла от кръвозагуба.

- Което означава, че е малко вероятно бебето да е оцеляло.

- Не е невъзможно, но шансовете са малки. Ако е останало твърде дълго без кислород, може да е било мъртвородено. Ще започнем да копаем и ще видим какво ще излезе. Междувременно издирваме самоличността на майката в архивите за изчезнали хора в щата, а също и в НЦКИ, НСИНЛ и Центъра за изчезнали и експлоатирани деца - за всеки случай.

Базата с данни за изчезнали хора на Националния център за криминална информация съществуваше от четиресет години и съхраняваше досиетата за изчезнали хора през годините, получени от ФБР, но те като цяло обхващаха само онези случаи, в които имаше основателна тревога за безопасността им. За целта някой трябваше да бъде достатъчно притеснен от изчезването на даден човек, за да напише доклад до ФБР, а това невинаги се случваше. Другите служби не бяха длъжни да подават информация за изчезнали възрастни хора до националните системи, поради което в САЩ имаше около четиресет хиляди неразпознати тела. НСИНЛ - Националата система за изчезнали и неидентифицирани лица, беше създадена, за да подобри достъпа до информацията за изчезнали хора и да компенсира непълните данни в НЦКИ. Междувременно ДНК пробите от неизвестната жена и остатъците от плацентата щяха да бъдат препратени на Биометричния екип в Националния център за изчезнали и експлоатирани деца. Неговите служители щяха да ги сравнят с пробите в КОДИС -Комбинираната ДНК индекс система, с надеждата да открият съвпадение.

Паркър благодари на Уолш. Информацията от източника на Мокси беше потвърдена, а вече знаеше и още нещо за раждането. Може би дори беше успял да убеди Уолш в благородните си намерения относно този случай.

- Надявам се, че Мокси не ти плаща за това - рече Уолш.

- Това е неизвестна жена, заровена в гората. Но ако откриеш нещо, което ние не сме успели, може дълбоко в сърцето си да се впечатля.

- Ще го имам предвид.

- Знаеш ли, всъщност не съм гледал „Планината Броукбек“.

- Гей каубои.

- И аз така чух. Като стана дума, предай много поздрави на Ейнджъл.

- А на Луис?

- На него предай да си пие успокоителните.

Уолш потегли. Мракът се сгъстяваше. Следващата мълния протегна електрическите си пръсти над земята и морето, сякаш искаше да сграбчи корабите от морето, да изтръгне и живите, и мъртвите от покоя им. Този път обаче Паркър чу тътена. Вдигна яката си, за да се предпази от дъжда, и мислено си пожела бурята да намери по-далечен пристан.