Джон Коннолли - Жената от леса

Куейл за кратко се замисли дали убийството на Доби и изчезването на Бакмейър могат да уплашат другите, но се съмняваше: огънят беше велик заличител на следите, а гробът на Бакмейър нямаше да бъде открит лесно. Едва когато убиеха Ломбарди, което вероятно щеше да се наложи, след като изтръгнеха нужната им информация от нея, щеше да започне да се очертава връзка между случаите.

Дотогава обаче Куейл щеше да е научил къде и под каква самоличност се крие Карис Ламб. Най-важното бе тя да няма време да избяга, преди да я хване. Този лов се беше проточил твърде много. Изцеждаше ресурсите му и го беше принудил да прелети океана до тази свирепа земя, изоставяйки крепостта си в Лондон. Двамата с Морс бяха взели всички предпазни мерки: пътуваха с напълно законни холандски паспорти, макар и с имена, които нямаха нищо общо с действителността; отпечатъците от пръстите им бяха създадени с помощта на печатни платки и течен желатин, имитиращ тер-мореакциите на човешката кожа; подобна технология бяха приложили и за ирисите на очите си. Не можеше да се направи почти нищо за снимките на лицата им, които притежаваше Департаментът по вътрешна сигурност, но дори тук подготовката им се бе отплатила: лицевите протези бяха прости, поставяха се лесно и още по-лесно се сваляха. Също както Куейл вече не приличаше на мъжа, който бе чел стихосбирка в ресторанта на Доби, така и двамата с Морс бяха само бледи подобия на двойката, преминала през митническия контрол на летище „Вашингтон-Дълес“. Щом дойдеше време да се приберат в Англия, щяха да сложат отново протезите за броени часове. Но въпреки всичко пътуването си оставаше неприятно и само най-екстремна ситуация можеше да накара Куейл да прекоси самия Атлантик.

Книгата обаче го налагаше. Той нямаше да намери покой, докато не я откриеше.

А беше много, много уморен.

Куейл затвори очи и видя как събира последните пръснати листове от тома - това творение със счупено име и счупена природа.

Счупеният Атлас.

За първи път Паркър можеше да си позволи да бъде напълно открит с Уолш за някой клиент или случай. Беше приятно, макар на следователя да не му се вярваше, че всичко е точно такова, каквото му се представяше. Паркър не можеше да го вини, като имаше предвид всички полуистини и откровени лъжи, с които го бе удостоявал през годините.

В момента Уолш работеше в Отдела по тежки престъпления - юг в Грей, а разследването на намерените останки се водеше от Отдела по тежки престъпления - север в Бангор. Почти нищо обаче от това, което се случваше в полицейските служби навсякъде в Мейн, не оставаше скрито от Уолш и някои главни следователи.

- Значи Мокси те е наел да разследваш случая само от благородни пориви?

- Нещо такова.

- Ние дори не сме сигурни, че жената е била еврейка.

- Мокси е останал с впечатлението, че Давидовият щит е бил издълбан горе-долу по същото време, когато е била погребана жената.

- Мокси знае доста повече за този случай, отколкото му се полага. Тези детайли още не са разгласени.

- Има си начини.

- Ако разбера кой му снася информация, ще го пратя да разнася химически тоалетни по паркингите и да чисти след пияниците и перверзниците.

- Поне ще си е осигурил защита от Мокси. А и доколкото ми е известно, все още не се води разследване на убийство... или греша?

- Жената не се е заровила сама в земята.

- Това важи за повечето покойници. Кога ще изнесете публично информацията, която имате?

- Когато разполагаме с факти, а не със спекулации. Може да разясниш тази разлика на Мокси - да си знае за следващия път, когато реши да се перчи.

Паркър се облегна назад. Над фериботното пристанище от другата страна на улицата блесна светкавица. Той зачака да чуе гръм, но такъв не последва. Разбира се, знаеше, че тътен е имало, просто беше на твърде голямо разстояние, за да се чуе, като разговор в далечна стая. Свързваше такива бури с лятото, не с началото на пролетта. Странните метеорологични явления го смущаваха.

- Защо си толкова кисел? - попита Паркър.

- Например защото, когато ти се захванеш с разследване, от това никога не излиза нищо хубаво - отвърна Уолш. - Защото мисля, че си бил достатъчно близо до пикапа на Били Оушън, за да ти опърли веждите. Защото съм убеден, че си примамил човек на плажа в Бореас, за да бъде убит. Избери си. Ако не ти стигат, имам и още причини.

- Не става дума за отношението ти към мен, а за една заровена жена и изчезнало дете.

- Не ми се прави на праведник. Много добре знам за какво става дума.