Джон Коннолли - Душа в пламъци

- Казва, че момичето не било такова, каквото поръчал.

Руди се изсмя злобно и насочи цялото си внимание към него.

- Ти за какви ни смяташ бе, за глупаци ли? Ние не прие​маме откази и не връщаме пари. Значи, можеш да останеш и да си прекараш добре с Аня, или да вземеш такси до Хънтс Пойнт [16] Квартал в южен Бронкс, известен с престъпността и проститу цията си. - Бел. и да видиш дали там няма каквото търсиш. Парите обаче остават тук.

- Искам си парите.

Руди смени тактиката.

- Какви пари? Не виждам тук никакви пари. Пише ли ти името на тези пари? Федералният резерв специално за теб ли ги прави? Искам да кажа, че имам пари, но не мисля, че са твои. Не си носил тук никакви пари. Дошъл си просто на гости, да се поразвлечеш малко. Не си спомням някакви пари да са минавали от ръка в ръка. Братче, да се дават пари за жени - това е незаконно. Трябва да внимаваш какво гово​риш. Виж, времето ти тече. Ако бях на твое място, щях да стана далтонист през останалата част от часа и просто да се позабавлявам. Е, какво ще кажеш?

За момент посетителят като че ли се позамисли.

- Все пак май ще трябва да се обадя на някого - каза той. - Това наистина никак не ми харесва. - Пръстът му се задър​жа върху клавиатурата на обемистия черен джиесем.

Жената се отдалечи още от него и застана зад Руди.

- Ей, мухльо - каза тя, - голям кретен си, знаеш ли? Ид​ваш тук и ни губиш времето. Заслужаваш да бъдеш сритан по задника.

- Предупреждавам те - намеси се Руди. - Прибери този телефон и веднага се омитай от тук.

Премести ръката си по-близо до пистолета, ала не го изва​ди. Посетителят си помисли, че все пак може да не е толкова глупав. Дойде му наум старата аксиома „не вади пистолет, ако нямаш намерение да го използваш“. Руди или се готвеше да го убие, в който случай нерешителността му бе свързана със съзнанието за необратимостта на подобно деяние, или не беше готов да стреля и се колебаеше, защото го беше страх. Посетителят предполагаше, че е по-скоро второто, макар че ако се окажеше първото, тогава... Е, можеше да се справи и с това.

- Знаеш ли какво е казал генерал Патън за пистолетите със седефени дръжки - поде той. - Казал е, че само нюорлиански сводник би носил пистолет със седефена дръжка. Мисля, че не е бил прав. Очевидно ги носят и скапаните ню​йоркски сводници.

Сега вече Руди посегна към пистолета и посетителят на​мести джиесема в дланта си. От върха му излетяха две остри стрелички, пробиха фланелката на Руди и се забодоха леко в кожата на гърдите му, при което през тялото му преминаха петдесет хиляди волта. Той падна на пода, като се мяташе бясно. Жената побягна към дневната, крещейки за помощ, а посетителят взе сводническия пистолет на Руди.

На вратата на спалнята се появи втори мъж, по-едър от Руди, но облечен по същия начин. Главата му беше обръс​ната и имаше груби славянски черти. За разлика от Руди, той беше достатъчно съобразителен да държи пистолета в ръка, но не бе проявил предпазливостта да не се превръща в толкова открита мишена. Двата изстрела от пистолета на Руди го улучиха в гърдите. Той се хвана за рамката на вра​тата, после се свлече на колене. Вдигна отново пистолета и третият изстрел го хвърли назад, с подвити колене и мятащо се в конвулсии тяло, също както при Руди, но този път завър​шекът беше различен.

Посетителят ритна настрани пистолета на мъртвия и про​дължи да се движи. Дневната беше празна, но чу жената в кухнята. Намери я да рови в чекмеджето с приборите. Ритна чекмеджето, опитвайки да го затвори заедно с ръката ѝ, но жената бе твърде бърза. Нахвърли се върху него с нож за обезкостяване на месо, който бе вдигнат високо, острието на равнището на лицето ѝ, върхът извит надолу. Той пристъпи към нея и използва лявата си ръка, за да избута стисналия ножа юмрук към стената, а с дясната стовари пистолета вър​ху слепоочието ѝ. Удари я два пъти и тя се свлече на пода, стенейки. Провери дали няма още някого в апартамента, върна се в коридора и видя, че Руди бе изпълзял в банята. Приближи предпазливо до отворената врата. Когато надник​на вътре, Руди вече беше извадил втори пистолет трийсет и осми калибър изпод умивалника.

- Недей - каза посетителят.

Руди стреля, но още трепереше от токовия удар. Кур​шумът отнесе част от мазилката на трийсетина сантиметра вдясно от посетителя, който му отговори с два изстрела и после хвърли „Ламата“.

Влезе в спалнята. Момичето, наречено Аня, се бе свило в ъгъла до прозореца, затиснало с ръце ушите си.