Джон Коннолли - Душа в пламъци

Затворих съобщението и отново погледнах тъмната, грозна улица, сякаш очаквах изпращащият го да се окаже сянка сред по-дълбоките сенки, но нищо не помръдваше. Проклета умора. Желанието ми да напусна Пастърс Бей вече беше не​удържимо. Завъртях ключа за запалването и чух само глухо тракане. Опитах отново, но този път нямаше дори тракане. Акумулаторът ми бе сдал багажа. Още не бях успял да про​кълна бога, който ме бе довел на това място, когато някой почука на прозореца ми. До мен стоеше механикът, стиснал нова цигара между устните. Свалих прозореца.

- Имаш ли нужда от помощ?

- Във всяко едно отношение - отвърнах.

Камионът му беше паркиран наблизо и той се върна с резервен акумулатор. Вдигна капака, закрепи клемите и ми каза да опитам. Колата веднага запали. Без да свалям крак от педала на газта, бръкнах в портфейла си за двайсетачка. Той видя какво правя и поклати глава.

- Няма нужда да ми плащаш. Това и курабиите на майка ми може би ще помогнат да не си тръгнеш оттук с толкова лоши впечатления.

- Госпожа Шей ти е майка?

- Да, и не предлага тези курабии на всеки. Казвам се Патрик Шей, но всички тук ме наричат Пат. И знам кой си; навярно целият град вече знае.

Ръкувахме се и той махна резервния акумулатор от му​станга.

- Хубава машина. Сам ли я поддържаш?

- Донякъде.

- Харесвам тези стари коли. Каквото и да им се повре​ди, може да се оправи лесно. Не ти трябват компютри. Само грес и майсторлък.

- Видях те да работиш по онази „Краун Виктория“ отзад. Предполагам, че имаш договор да ремонтирате градските автомобили?

- Да, и ако съм късметлия, ще го имам и утре, след като шефът разбере, че съм ти помогнал. Той не е от онези, които прощават. За предпочитане е да не го ядосваш.

Каза го небрежно, но в тона му се долавяше по-остра нот​ка. Не започнах да го разпитвам. Той каза довиждане и после добави:

- Мисля, че ще се виждаме пак, нали?

- Защо го казваш?

- Защото имаш вид на човек, който не бяга, когато някое куче го залае, дори куче със зъби като на шефа.

- Струва ми се, че е добър в онова, с което се занимава.

- Добър е, но за полицейската работа в малък град с мал​ки проблеми. - Отвори вратата на камиона. - Работата е там, че сега имаме по-голям проблем.

- Ана Кор.

- Точно така.

- Не вярваш, че ще може да я открие?

- Не е моя работа да преценявам това.

- ФБР затова ли е тук?

Той поклати глава и се усмихна.

- Добър опит, господин Паркър. Аз само поправям коли.

Карах след него два-три километра и той ми светна с ми​гачите, когато отби от главния път. Продължих нататък, като си мислех за съобщението по джиесема. Алън почти не бе разговарял с мен и в няколкото думи, които си разменихме, не можех да открия нищо, което да буди съмнение, а това оз​начаваше, че лицето, изпратило анонимния текст, вероятно използвайки блокирана уебстраница, говори за нещо, което не ми беше известно. Но пък можеше и да е просто опит да се размъти водата, също както и пратките до Рандъл Хейт, в който случай беше възможно и зад двете да стои едно и също лице или група лица.

Започваше да ми се иска никога да не бях чувал за Ейми Прайс и да не бях срещал Рандъл Хейт, дори да ги няма​ше допълнителните усложнения от присъствието на ФБР в лицето на агент Енгъл. Енгъл бе тежка артилерия. Щом като беше напуснал леговището си в Бостън, за да дойде в Пастърс Бей, то бе защото в обстоятелствата около изчезва​-нето на момичето имаше нещо, което го интересува. Но оно​ва, което действително интересуваше Енгъл, бяха организи​раната престъпност и тероризмът, а аз нямах желание да се изправям срещу гангстери и терористи без подкрепление.

Край Белфаст спрях на една бензиностанция и се обадих още веднъж, този път от обществен телефон, защото джен​тълмените в Ню Йорк, на които звънях, не обичаха обажда​ния от джиесеми. А и джентълмените в Ню Йорк изобщо не бяха джентълмени.

Апартаментът бе на втория етаж в мрачна сграда на Чет​върто авеню в Бруклин. Не беше най-грозният блок на улица​та, но можеше да претендира за почетно място в класацията. През 2003 година Четвърто авеню беше прекатегоризирано с надеждата да се направи бруклинско „Парк Авеню“ с мо​дерни жилищни сгради на мястото на автомобилните серви​зи. За нещастие Градско планиране бе окастрило програмата още в началото и вместо за магазини долните етажи на бло​ковете, построени след прекатегоризацията, бяха отделени за безистени и закрити гаражи. Проектантите бяха осъзнали грешката си след време, но вече бе късно тя да бъде поправе​на, така че Четвърто авеню сега представляваше смущаваща смесица от бутици, ресторанти и бруталистки [15] Брутализъм - модернистичен стил в архитектурата, отличаващ се с груби фасади.