Фредерик Форсайт - Иконата

Владимир, Юли 1989

Американският учен доктор Филип Питърс вече веднъж бе посещавал Съветския съюз, уж за да задоволи безобидната си страст към изучаването на ориенталското изкуство и руските старини. Нищо не се бе случило, никой не се бе усъмнил.

Една година по-късно потокът от туристи, прииждащи към Москва, беше още по-голям и контролът съвсем се беше охлабил. Пред Монк стоеше въпросът дали отново да използва доктор Питърс. Реши, че няма причина да не го направи.

Писмото от професор Блинов беше кратко и ясно. Беше осигурил информация по всички научни въпроси, които интересуваха САЩ. Списъкът бе подготвен след подробни разговори с най-висшите академични среди още преди Монк да се изправи лице в лице с професора в хотелската му стая във „Феърмонт“. Блинов го бе отнесъл със себе си, а сега бе готов да се отчете. Проблемът му бе, че Москва беше прекадено далеч, пък и щеше да събуди подозрения, ако заминеше за там.

Но понеже Горки също бе пълен с научни институти, а и се намираше само на някакви си деветдесет минути с влак от Арзамас-16, нямаше никакви пречки да се разходи дотам. След множество лични протести, от КГБ бяха склонили да не пращат обичайната му „опашка“, която го следваше при всяко излизане от комплекса. „В края на краищата, бил съм в Калифорния, аргументира се той. Защо да не мога да отида в Горки?“ Политическият комисар застана на негова страна и работата се уреди. Без преследвачи, не му представляваше трудност да хване влака за катедралния град Владимир. Но само толкова. Трябваше да се прибере още същия ден. Срещата бе насрочена за 19 юли в дванайсет часа на обяд, под западния свод на катедралата „Успение Богородично“.

В продължение на две седмици Монк внимателно проучи Владимир: древен град, известен с двете си прекрасни катедрали – „Успение Богородично“, запазила наследството на средновековния художник Андрей Рубльов, и по-малката „Свети Димитър“.

От Лангли не можаха да открият нито една туристическа група, която да се намира в околностите на Владимир на уречената дата. Да замине сам, би било рисковано. Пътуването в група осигуряваше незаменима защита. В крайна сметка издириха група любители на древната руска църковна архитектура, които щяха да посетят Москва в средата на юли, с еднодневна екскурзия до прочутия манастир „Света Троица“ в Загорск на деветнайсети. Доктор Питърс се присъедини към групата.

Забил къдрава посивяла глава в туристическия си справочник, доктор Питърс обикаля из великолепните катедрали на Кремъл в продължение на три дни. Вечерта преди отпътуването за Загорск екскурзоводът на „Интурист“ им каза, че автобусът ще ги чака пред хотела в седем и половина на следващата сутрин.

В седем и петнайсет доктор Питърс изпрати бележка, в която обясняваше, че е получил сериозно стомашно разстройство и предпочита да остане в леглото си да се лекува. Четирийсет и пет минути по-късно той тихомълком излезе от „Метропол“ и прекоси пеша разстоянието до Казанската гара, за да хване влака за Владимир. Малко преди единайсет пристигна в катедралния град.

Както бяха показали проучванията му, в града имаше много туристи. Владимир не криеше никакви държавни тайни и гостите му почти не се следяха. Той си купи карта и влезе да разгледа катедралата „Свети Димитър“ с нейните хиляда и триста барелефа на животни, птици,цветя, грифони, светци и пророци. В дванайсет без десет извървя тристате метра до катедралата "Успение Богородично“ и, необезпокояван от никого, започна да се наслаждава на стенописите на Рубльов под западния свод. След малко някои се прокашля зад рамото му.

„Ако са го проследили, мъртъв съм“, помисли си Монк.

– Здравейте, професоре, как сте? – каза спокойно без да извръща поглед от стената.

– Добре, малко съм притеснен – отвърна Блинов.

– Че кой не е?

– Имам нещо за вас?

– И аз. Дълго писмо от Женя и второ от Иван с рисунки от училище. Между другото, явно е наследил способностите ти. Учителката му но математика твърди, че е много по-напред от останалите в класа.

Въпреки страха, който беше избил в малки капчици пот на челото му, професорът засия от щастие.

– Последвайте ме бавно – каза Монк – и не спирайте да разглеждате стенописите.

После пристъпи встрани, но така че да вижда цялата катедрала. Групата френски туристи си тръгна и двамата останаха сами. Монк предаде на професора писмата, които бе донесъл от Америка, и поредния списък, подготвен от ядрените физици отвън океана. Блинов прибра всичко във вътрешния си джоб. Онова, което носеше за Монк, беше далеч по-обемисто – близо трисантиметров куп документи, преснимани в Арзамас-16.