Фредерик Форсайт - Иконата

На Монк не му се понрави, но пъхна пакета под ризата си, избутвайки го назад към гърба. Двамата си подадоха ръце.

– Кураж, Иван Евдокимович – каза Монк с усмивка. – Малко остана. Само още една година.

Разделиха се. Блинов замина за Горки, за да се прибере обратно в златния си затвор, а Монк хвана влака за Москва, за да остави пратката в Американското посолство и да се пъхне в леглото си, преди групата му да се е върнала от Загорск. Вечерта всички се изредиха да му изказват съчувствие и да му обясняват колко много е изпуснал.

На 20 юли групата отлетя от Москва за Ню Йорк. Същата вечер на летище Кенеди пристигна и самолет от Рим. В него пътуваше Олдрич Еймс, който се прибираше у дома след три години, прекарани в Италия, за продължи да шпионира за КГБ в Лангли. Връщаше се с два милиона долара по-богат.

Преди да отпътува от Рим, той бе научил наизуст девет страници инструкции от Москва. Главната му задача бе да открие колкото е възможно повече агенти на ЦРУ, работещи в Съветския съюз, като наблегне на офицери на КГБ и ГРУ, високопоставени служители и учени. В специална забележка накрая се казваше: "Съсредоточи се върху човека, известен ни като Джейсън Монк."

Август е лош месец за клубовете на „Сейнт Джеймс“, „Пикадили“ и „Пал Мал“. Това е месецът на отпуските и по-голямата част от персонала излиза в почивка, а половината членове са някъде на курорт в страната или в чужбина.

Много клубове са затворени през август, а членовете им, които по една или друга причина са останали в столицата, са принудени да се свират в непозната обстановка по силата на цяла система двустранни споразумения, даващи възможност на клиентите на затворените клубове да пият виното си и да вечерят в малкото, които работят.

Но към края на месеца „Уайт“ вече бе отворен и за сър Хенри Кумс нямаше пречка да покани на обяд един мъж с петнайсет години по-възрастен от него, заемал навремето поста началник на Тайната разузнавателна служба.

Седемдесет и четири годишният сър Найджъл Ървин беше свалил хомота преди петнайсет години. Първите десет от тях бе прекарал, работейки „нещо в Ситито [15] Търговският център на Лондон. – Бел, пр. “, в смисъл че като толкова други преди и след него, беше използвал познанията си върху света, опита в коридорите на властта и вродения си нюх, за да заеме серия от ръководни постове, които му бяха осигурили възможността да задели нещичко за старините си.

Четири години преди въпросния обяд той окончателно се бе оттеглил в дома си край Суонидж на остров Пърбек в областта Дорсет, където пишеше, четеше, правеше дълги разходки по девственото крайбрежие на Ламанша и от време на време хващаше влака за Лондон, за да се срещне със стари приятели. Същите тези приятели, някои от които доста по-млади от него, все още го смятаха за жизнен и енергичен и бяха убедени, че зад меките му сини очи се таи остър като бръснач ум.

Онези, които го познаваха най-добре, си даваха сметка, че старомодната почтителност, която проявяваше към всички, прикриваше желязна воля, способна на моменти да се превърне в крайна безпощадност. Въпреки разликата във възрастта, Хенри Кумс го познаваше твърде добре.

И двамата бяха извървели пътя си в йерархията като специалисти по Русия. След пенсионирането на Ървин най-високият пост в СИС бе заеман последователно от двама ориенталисти и един арабист, преди Хенри Кумс да възстанови традициите на онези, които бяха израснали в борбата срещу Съветския съюз. По времето на Найджъл Ървин, Кумс се утвърди като отличен изпълнител в резидентурата на СИС в Берлин, лавирайки умело между огромната мрежа на КГБ в Източна Германия и източногерманските служби, ръководени тогава от Маркус Волф.

Докато седяха в препълнения бар на първия етаж, Ървин нямаше нищо против разговорът да остане в рамките на обичайната раздумка между приятели, но не можеше да не се запита каква е причината, накарала бившето му протеже да го извика от Дорсет в мрачния Лондон за един-единствен обяд. Едва когато се усамотиха на втория етаж на една маса с изглед към Сейнт Джеймс Стрийт, Кумс най-после разкри повода за поканата.

– Нещо става в Русия – каза той.

– Много неща стават, и все лоши, доколкото може да се вярва на вестниците – отвърна Ървин.

Кумс се усмихна. Знаеше, че бившият му началник не черпи информацията си от сутрешните вестници, имаше си далеч по-добри източници.

– Няма да навлизам в подробности – каза той. – Не тук и не сега. Ще ти кажа само основното.