Фредерик Форсайт - Иконата

– Не, предполагам, че Гришин е наел хора от мафията. Действали са бързо. Ако имаха повече време, щяха да го отвлекат и да го разпитат с техните си методи. В случая им е било наредено само да му затворят устата и да приберат касетката.

– И така, Джок, какво смяташ да предприемеш оттук нататък?

– Ще се върна в Лондон. Картите вече са на масата. Ние знаем и Комаров знае, че знаем. Шефът искаше доказателство, че не става дума за измама. Трима души загинаха заради тоя проклет документ. Не знам колко още доказателства са му необходими.

Сан Хосе, Ноември1988

Силиконовата долина наистина е долина. Простира се почти в права линия между планините Санта Круз на запад и Хамилтън на изток. Започва на юг от Санта Клара и стига чак до Менлоу Парк, който бележеше границите и през 1988-а. Оттогава доста се е разраснала.

Прозвището и идва от това, че в нея са концентрирани близо две хиляди производствени и изследователски центъра, занимаващи се с авангарда на висшите технологии.

Международната конференции през ноември 1988-а се провеждаше в „столицата“ на Силиконовата долина Сан Хосе – някога малък градец, населяван предимно от испански мисионери, а днес проспериращ град с лъскави небостъргачи. Осемчленната съветска делегация бе настанена в хотел „Феърмонт“. Джейсън Монк беше във фоайето, когато пристигнаха.

Осмината се придружаваха от доста по-многобройна свита пазачи. Някои бяха от Съветското посолство в Ню Йорк, други – от консулството в Сан Франциско, а четирима бяха дошли от Москва. Монк, с карирано сако и последния брой на „Ню Сайънтист" на масата, седеше на чаша чай с лед и си играеше на "опознай врага". Очевидните хрътки на КГБ бяха всичко на всичко пет.

Преди да дойде в хотела, той бе провел дълъг разговор с един от водещите физици в лабораторията "Лорънс Ливърмор". Човекът не можеше да си намери място от радост, че най-после ще се запознае със съветския физик професор Блинов.

– Разберете ме, той е една загадка. Името му доста нашумя през последните десет години – обясни ученият. – Знаете ли откога се чуват слухове за него в научните среди? Беше направо знаменитост в Съветския съюз, но копоите не му даваха нищо да публикува в чужбина. Знаем, че е удостоен с Ленинска награда и с камара други отличия. Сигурно е получавал купища покани да изнася лекции навън – само ние сме го канили два пъти, но трябваше да пишем до Президиума на Съветската академия на науките. А оттам винаги ти казват: „забрави!“. Откритията му са невероятни. Предполагам, че му се е искало да получи световно признание – в крайна сметка всички сме хора,– но явно Академията изобщо не го е уведомявала за поканите. И ето че сега ни идва на крака. Ще изнесе лекция по физика на елементарните частици. За нищо на света няма да я пропусна.

„Нито пък аз“, помисли си Монк и реши да изчака ученият да изнесе лекцията си, преди да се опита да го заговори.

В аудиторията Монк слушаше докладите, а през почивките се разхождаше из фоайето като всички участници. Нищо не разбираше, струваше му се, че до един говорят на марсиански.

Във фоайето на хотела вече познаваха карираното му сако, очилата, увиснали на верижка около врата, и купчината суперспециализирани списания, които разнасяше под мишница. Дрри петимата офицери от КГБ и ГРУ престанаха да се оглеждат.

Последната вечер преди отпътуването на съветска-та делегация Монк изчака професор Блинов да се прибере в стаята си и почука на вратата.

– Да – отвърна му глас на английски.

– Обслужване по стаите – обяви Монк.

Вратата се отвори, доколкото позволяваше веригата, и професор Блинов надникна през процепа. Пред него стоеше костюмиран мъж с табла плодове в ръце.

– Не съм поръчвал нищо.

– Знам, сър. Аз съм дежурният администратор. Това е подарък от хотела.

За пет дни престой професор Блинов не бе успял да се ориентира в това материалистично и консуматорско общество. Единственото, което му се струваше познато, бяха научните дискусии и строгата охрана. Но безплатната табла с плодове определено го изненада. За да не изглежда невъзпитан, той откачи веригата – нещо, което хората на КГБ специално го бяха предупредили да не прави. Ако не друг, те поне отлично знаеха кой и защо чука по вратите посред нощ.

Монк влезе, остави плодовете, обърна се и затвори вратата. В очите на учения блесна тревога.

– Знам кой сте – каза той. – Напуснете веднага или ще повикам хората си.