Фредерик Форсайт - Иконата

Горичката се намираше встрани от магистралата за Минск, по която денонощно трещяха камиони, поели курс на запад към столицата на Беларус. Той подпря колелото си на едно дърво, взе кошницата и тръгна между дърветата.

След половин час, когато вече бе напълнил кошницата до половината, а слънцето едва-едва се показваше над хоризонта, кучето му изскимтя и хукна към някакви храсталаци в далечината. Генадий го беше дресирал да надушва гъбите и веднага тръгна след него.

Когато се приближи, от храстите го лъхна тежка, лепкава смрад. Познаваше тази миризма. Малко ли я беше усещал на младини по целия път от Висла До Берлин!?

Тялото или беше изхвърлено, или пък клетникът бе допълзял дотам, преди да умре.

Кльошав старец, целият в синини, очите му – изкълвани от птиците, устата – отворена, трите метални зъба отпред – осеяни с капчици роса. Трупът бе гол до кръста, но встрани на тревата се виждаше старо палто, свито на купчина.

Генадий отново подуши. „При тая жега, няколко дни", каза си.

После се огледа и взе да размишлява. Беше съвестен гражданин и знаеше задълженията си, но гъбите си бяха гъби, пък и едва ли можеше да направи нещо за клетия човечец. В далечината се чуваше тътенът на камионите по магистралата от Москва за Минск.

Генадий допълни кошницата си, качи се на колелото и се върна в селото. Разстла гъбите да се сушат на слънце и едва тогава се яви в разнебитената барака на селсъвета, където ако не друго, поне имаше телефон.

Набра 02 и се свърза с дежурния на милицията.

– Намерих труп.

– Име? – попитаха отсреща.

– Откъде да знам, по дяволите? Мъртъв е.

– Не неговото, идиот такъв. Твоето!

– А искате ли да затворя? – отвърна Генадий.

Чу се въздишка.

– Не, не затваряй. Само ми кажи как се казваш и къде се намираш.

Генадий даде необходимите сведения. Дежурният потърси мястото на картата, увери се, че влиза в границите на Москва, и каза:

– Чакай в селсъвета. Ще пратим човек да вземе показанията.

Генадий зачака. Половин час по-късно пристигна жълто-синя уазка с двама милиционери и млад униформен инспектор.

– Ти ли си намерил трупа? – попита лейтенантът.

– Да – отвърна Генадий.

– Да вървим тогава. Къде е?

– В гората.

Генадий се почувства важен, че ще го возят милиционерска кола, и се качи с тях да ги заведе до мястото. Когато стигнаха, четиримата слязоха от колата и тръгнаха в колона по един между дърветата. След няколко крачки гъбарят позна брезата, под която бе оставил колелото си. Скоро усетиха и миризмата.

– Там е – каза Генадий и посочи храсталака. – Не е като да не мирише. Престоял е поне три-четири дни.

Тримата милиционери се приближиха до трупа и го огледаха. – Виж дали има нещо в джобовете си – каза инспекторът на единия от хората си. – Ти провери палтото – нареди на другия.

Онзи който бе изтеглил по-късата клечка, стисна носа си с ръка, а с другата претърси джобовете на мъртвеца. Нищо. После побутна тялото с крак и го обърна по корем. Отдолу пълзяха червеи. Той провери задните джобове, изправи се и поклати глава. Колегата му пусна палтото на земята и направи същото.

– Нищо? Никакви документи? – попита лейтенантът.

– Нищо. Ни монети, ни кърпичка, ни ключове, ни паспорт.

– Ударен на магистралата? – предположи единият от милиционерите.

Тримата се заслушаха в тътена на колите.

– Колко има до пътя? – попита инспекторът.

– Стотина метра – отвърна Генадий.

– Който и да го удари, ще гледа да избяга час по-скоро. Няма да го влачи цели сто метра, при положение че и десет са достатъчни в тоя гъсталак – разсъди лейтенантът и каза на един от хората си: – Иди до магистралата и се огледай за смачкан велосипед или катастрофирала кола. Може да е бил ранен и да се е довлякъл сам до тук. После остани да изчакаш линейката.

Инспекторът се обади по радиостанцията си и нареди на дежурния да прати следовател, фотограф и съдебен лекар. Според онова, което виждаше, смъртта едва ли можеше да се нарече естествена. Повика и линейка, но предупреди, че човекът е мъртъв. Единият от милиционерите тръгна към магистралата, а останалите се отдръпнаха от вонята и зачакаха.

Първи пристигнаха тримата цивилни Оставиха колата на банкета и продължиха пеша през гората. Следователят кимна на лейтенанта и попита:

– Какъв е случаят?

– Ей там в храстите. Извиках ви, защото едва ли е умрял от старост. Здравата е насинен, а пътяте на стотина метра.

– Кой го е намерил?

– Онзи гъбар.