Фредерик Форсайт - Иконата

Да се намерят руснаците, не беше проблем. Те бяха навсякъде и явно си позволяваха съвсем свободно да контактуват със западноевропейската общност – нещо което в родината им би било немислимо. Може би беше завади горещината или пък по простата причина, че макар и руснаци, военните не можеха да стоят денонощно в казармите.

Два хотела в Аден разполагаха с примамливи басейни – Рок“ и „Фронтел“. Освен в тях, чужденци от всякакви националности се спасяваха от жегата на просторния плаж Абиан, където вълните се разбиваха с плясък. Последната възможност бе огромният руски безмитен магазин в центъра на града, където можеха да пазаруват и други чужденци – Съветският съюз се нуждаеше от твърда валута.

От пръв поглед се разбираше, че почти всички руснаци наоколо са офицери. В Съветския съюз единици говорят английски, какво остава за арабски. Онези, които знаеха и двата езика, без съмнение бяха офицери или подофицери. Редниците и сержантите едва ли говореха чужд език, следователно не можеха да контактуват с арабите. Най-вероятно работеха като механици или готвачи. Ординарците пък сигурно бяха йеменци, наети на място. Басейните на Аден сто на сто не бяха по джоба на цивилните руснаци, за разлика от офицерите, които разполагаха с твърда валута.

Не беше без значение и фактът, че американецът от ООН бе срещнал руснака да пие сам на бара в „Рок“. Руснаците обичат да си пийват, но обикновено го правят в компания, а тези около басейна във „Фронтел“ определено изглеждаха сплотен колектив. Защо Соломин е бил сам на бара? Дали е било случайност или по принцип предпочита уединението?

Може би обяснението се криеше другаде. Американецът бе споменал, че Соломин е висок, мускулест, с черна коса и леко дръпнати очи. Азиатски тип, но без сплескания нос. Езиковите експерти в Лангли бяха открили корените на името му някъде в съветския Далечен изток. Монк знаеше, че руснаците са заклети расисти и не крият ненавистта си към „чернюгите".

Може би на Соломин му бе писнало да го подиграват заради монголоидните му черти.

Монк започна да оглежда магазина – всички руски офицери живееха сами, без жените си, – басейните, а вечер и баровете. Едва на третия ден, разхождайки се по плажа по шорти и с хавлиена кърпа през рамо, той забеляза един мъж, който тъкмо излизаше от морето.

Беше висок около метър и осемдесет, с широки рамене и яки бицепси. Не беше млад, изглеждаше около четирийсетгодишен, но имаше вид на атлет. Косата му бе гарвановочерна, но по тялото му нямаше нито косъмче. Само мишниците му тъмнееха, когато вдигна ръка да изцеди водата от косата си. Оскъдното окосмяване по тялото е характерно за азиатците, за разлика от чернокосите бели, които са доста окосмени.

Мъжът прекоси плажа и се отпусна на хавлията си с лице към морето. После сложи тъмни очила и потъна в мисли.

Монк свали ризата си и тръгна по пясъка, сякаш сега идваше на плаж. Наоколо бе пълно с народ и нямаше нищо неестествено в това да се настани на празното място до руснака. Извади портфейла си, уви го в ризата, после и в кърпата, изрита сандалите си, сложи всичко накуп и се огледа притеснено. Накрая се обърна към руснака и каза:

– Извинете. – Руснакът вдигна глава. – Дали ще бъдете тук в следващите няколко минути?

Мъжът кимна.

– Бихте ли наглеждали нещата ми, докато се изкъпя?

Руснакът отново кимна и пак се загледа в океана.

Монк изтича по плажа, влезе във водата и поплува десетина минути. После се върна, усмихна се на чернокосия и каза:

– Благодаря.

Мъжът за трети път кимна. Монк се избърса и седна.

– Прекрасно море. Разкошен плаж. Жалко за хората, които го притежават.

Едва сега руснакът проговори. На английски.

– Кои хора? – попита.

– Арабите. Йеменците. Отскоро съм тук, но вече не мога да ги понасям. За нищо не стават.

Руснакът го гледаше зад черните очила, но Монк не можеше да разгадае изражението му. След малко той продължи.

– Опитвам се да ги науча да боравят с елементарни сечива и трактори. За да увеличат реколтата си, да се изхранват. Никакъв шанс. Всичко чупят, всичко рушат. Само си губя времето и парите на ООН.

Монк говореше добър английски, но с испански акцент.

– Вие англичанин ли сте? – попита най-сетне руснакът. За първи път се включваше в разговора.

– Не, испанец. Работя по програмата на ФАО, Обединените нации. А вие ? И вие ли сте от ООН?

Руснакът измънка вместо "не“.

– От Съветския съюз – каза.

– Е, значи сигурно ви е доста по-топло тук. У нас пък е горе-долу така. И нямам търпение да се прибера.