Следователят отиде при Генадий.
– Разкажи ми всичко. От самото начало.
Фотографът направи снимки, след което лекарят надяна маска и прегледа набързо трупа. После се изправи и свали гумените си ръкавици.
– Залагам бутилка „Московския“, че става дума за убийство. В лабораторията ще ни кажат повече, но някой направо го е премазал от бой, преди да умре. Най-вероятно не тук. Честито, Володя, това ти е първият „жмурик“ за деня – каза докторът, използвайки жаргонната дума за „труп“.
Междувременно дойде линейката и двама санитари притичаха през гората с носилка в ръце. Лекарят кимна и те сложиха тялото в найлонов чувал, преди да го отнесат.
– Аз мога ли да си вървя? – попита Генадий.
– Не – отвърна следователят. – Трябва да дадеш писмени показания в районното.
Милиционерите откараха Генадий в Районно управление „Запад“ на пет километра по пътя за Москва, а линейката с трупа продължи нататък, към центъра на града, където се намираше моргата на Втори медицински институт. Там санитарите го затвориха в хладилна камера и си заминаха. Съдебните лекари все не достигаха и винаги бяха претрупани с работа.
***
Йемен, Октомври 1985
Джейсън Монк пристигна в Южен Йемен в средата на октомври. Макар да бе малка и бедна, народната република имаше първокласно летище – бивша военна база на Кралските ВВС, – където можеха да кацат големи самолети.
Испанският паспорт на Монк и документите му от ООН предизвикаха щателна, но за щастие безпроблемна проверка на контролно-пропускателния пункт и след около половин час, стиснал практичния си сак той излезе от летището.
От Рим наистина бяха уведомили ръководителя на програмата на ФАО за идването на сеньор Мартинес Лорка, но му бяха съобщили дата, която се разминаваше с истинското пристигане на Монк с една седмица. Йеменските полицаи на летището не знаеха за тази подробност, но така или иначе, нямаше кой да го посрещне. Той хвана такси и се настани в новия френски хотел „Фронтел“, разположен на късчето земя, което свързваше островната част на Аден с континента.
Макар документите му да бяха перфектни, а вероятността да попадне на истински испанци – минимална, Монк знаеше, че мисията му е опасна. „Черна“ и опасна.
При нормални обстоятелства с шпионаж обикновено се занимават хора, внедрени в съответното посолство като редови служители. Така, ако стане някаква издънка, те винаги могат да се скрият зад дипломатическия имунитет.
Някои от тях са „явни“: не крият с какво се занимават, местното контраразузнаване си ги знае, но пред останалите истинските им задължения тактично се премълчават. Една голяма резидентура на вражеска територия винаги се старае да държи поне няколко разузнавачи под прикритие, назначени на фиктивни длъжности в консулството, пресслужбата, търговския или културния отдел. Причината за това е съвсем проста. „Скритите“ шпиони имат по-голям шанс да не бъдат проследени на улицата и следователно са по-свободни да обслужват тайници или пък да присъстват на секретни срещи.
Но разузнавач, който работи под прикритие, няма право да се възползва от Виенското споразумение. Дипломат, уличен в шпионаж, може да бъде обявен за персона нон грата и екстрадиран от страната. Тогава неговата родина ще протестира, че е невинен, и ще екстрадира някой от дипломатите на другата страна. След това танто за танто, играта продължава както преди.
Но да се шпионира „на черно“ вече е съвсем незаконно. В зависимост от това къде и при какви обстоятелства е заловен, такъв шпионин рискува да бъде подложен на зверски мъчения, дългогодишни страдания в трудов лагер или незнайна и самотна смърт. Дори хората, който са го изпратили, рядко могат да му помогнат.
В демократичните държави последствията са справедлив съд и нормален затвор. В тоталитарните няма човешки права. Някъде даже не са чували за тях. Южен Йемен бе точно такава държава, а през 1985-а Съединените щати дори нямаха посолство там.
През октомври в тази част на света жегата все още е непоносима, а в Йемен петък е почивен ден и никой не работи.
„Какво ли би правил един як руски офицер в горещ летен ден като този?, помисли си Монк. Ще поплува, може би?“
От съображения за сигурност първоначалният източник, който бе излязъл на вечеря в Ню Йорк с бившия си съученик, сега служител на ФБР, не беше потърсен втори път. Иначе той може би щеше да даде по-подробно описание на майор Соломин, дори да помогне за създаването на портрет. В случай че се беше върнал в Йемен, можеше лично да посочи човека, но от ЦРУ прецениха, че той е препалено приказлив и не може да му се има доверие.
Читать дальше