Фредерик Форсайт - Иконата

– Добре. Наистина искаме да понаучим едно друго, за да се отчетем пред господарите си. За предпочитане нещо извън самата статия. Иначе те също четат "Телеграф“. Интересуваме се от действителните намерения на Комаров. Какво му е мнението за етническите малцинства? В Русия те наброяват десетки милиони души а той не крие расистките си пристрастия. Как смята да възстанови славата на руската нация? С една дума, какво крие зад маската си? Има ли скрити помисли?

– И да има, защо ще ги разкрива пред Джеферсън? – отбеляза Уърдинг.

– Човек никога не знае. Може да се изпусне някъде.

– А как да се доберем до този Кузнецов?

– Вашият човек в Москва ще ви каже. Едно лично писмо от Джефсрсън също ще е от полза.

– Разбрахме се – каза Уърдинг, докато слизаха по широката стълба към партерния етаж. – Вече виждам материала на двете средни страници. Не е зле. Стига да има какво да ни каже човекът. Веднага ще се свържа с бюрото ни в Москва.

– Ако работата се уреди, бих искал да разменя няколко приказки с Джеферсън.

– Инструктаж, а? Имайте предвид, че е доста сприхав.

– Ще бъда мек като памук – отвърна Марчбанкс.

На тротоара двамата се разделиха. Шофьорът на Уърдинг се изниза от забранената за паркиране зона срещу „Сънтори“ и дойде да го откара обратно в Кънеъри Уорф.

Марчбанкс реши да повърви пеш, за да неутрализира петмезения пай и виното.

Вашингтон, Септември 1985

Още преди да започне да шпионира за КГБ през 1984-а, Еймс бе подал документи за поста началник на Съветския отдел в най-голямото задгранично бюро на ЦРУ в Рим. През септември 1985-а молбата му беше удовлетворена.

Това го постави пред дилема. Все още не знаеше, че КГБ неволно ще го изложи на огромна опасност, арестувайки така скоропостижно агентите, които той бе издал.

Назначението в Италия щеше да го отдалечи от Лангли, секретните досиета и контраразузнавателното звено на отдел СИ. От друга страна, Рим бе доста привлекателно място за живеене, а длъжността, която щеше да заема там, съвсем не беше за подценяване. Еймс се консултира с руснаците.

Реакцията им бе положителна. От една страна на им предстояха месеци разследване, арести и разпити. Материалите, доставени от Еймс, бяха необозрими, а от съображения за сигурност групата „Колокол“, която ги обработваше в Москва, бе толкова малобройна, че цялостният анализ можеше да отнеме години.

Междувременно информацията, предоставена от Еймс, бе нарастнала значително. Следващите две пратки, предадени на съветския дипломат Чувакин, съдържаха кадрова информация за почти всеки оперативен работник в Лангли, заслужаващ някакво внимание. Освен професионални и лични данни, заемани постове, възложени мисии и отбелязани успехи, в досиетата имаше и снимки на служителите, по които КГБ можеше да ги разпознае където и когато и да се появят.

От друга страна, руснаците бързо прецениха, че в Рим – един от ключовите центрове на Европейския отдел – Еймс ще има достъп до всички операции, провеждани пряко от ЦРУ или в сътрудничество със съюзническите служби по цялото Средиземноморие, от Испания до Гърция – район, към който Москва проявяваше жив интерес.

И накрая, контактите им с Еймс щяха да бъдат много по-лесни в Рим, отколкото във Вашингтон, където винаги съществуваше опасността да бъдат засечени от ФБР. Посъветваха го да приеме поста.

Така още преди края на месеца Еймс започна да учи италиански.

В Лангли още никой не бе усетил признаците на предстоящата катастрофа. Бяха изгубили контакт с двама-трима от най-добрите си агенти в Русия, но макар и тревожно, това съвсем не беше фатално.

Сред кадровите справки, които Еймс бе предал на руснаците, се намираше и досието на един млад служител, наскоро прехвърлен в отдел СИ, когото той бе определил като изгряваща звезда. Името му беше Джейсън Монк.

Старият Генадий от години береше гъби в тая гора. Откакто се пенсионира, редовно прибягваше до летните дарове на природата, за да допълни мизерната си пенсия. Продаваше ги пресни на московските ресторанти или пък ги сушеше на нанизи и ги носеше в малкото деликатесни магазини, които бяха останали.

Лошото на гъбите бе, че трябваше да се берат много рано, по възможност преди изгрев. Иначе плъховете и катериците им виждаха сметката още призори, а каквото останеше след тях, се обираше от други гъбари. Руснаците много обичат гъби.

Сутринта на двайсет и четвърти юли Генадий се качи на колелото, подсвирна на кучето си и тръгна към една от горичките отвъд малкото селце, в което живееше. Там лете гъбите растяха на гнезда и той се надяваше да напълни кошницата си още преди се вдигне росата.