Фредерик Форсайт - Иконата

Няколко месеца по-късно Гордиевски вече беше във Вашингтон и споделяше знанията си с ЦРУ. Сред онези, които го препитваха, усмихнат, но вътрешно притеснен, седеше и Олдрич Еймс. Знаеше ли нещо руснакът за това кой го е издал? За щастие на Еймс, отговорът бе „не“. Никой не знаеше.

Джефри Марчбанкс реши, че може да помогне на колегата си в Москва да установи доколко е автентичен Черният манифест.

Един от проблемите на Макдоналд бе, че нямаше достъп до Игор Комаров. Марчбанкс разсъди, че едно задълбочено интервю с лидера на Съюза на патриотичните сили би могло да даде известна представа дали човекът, който се представяше за крайно десен консерватор и националист, не крие всъщност нацистки амбиции.

По случайност Марчбанкс се познаваше с човек, който можеше да вземе такова интервю. Миналата зима бе ходил на лов за фазани, където се бе запозна с новоназначения редактор на водещия консервативен ежедневник във Великобритания.

На двайсети и първи юли Марчбанкс позвъни на журналиста, припомни му миналогодишния лов и го покани на обяд на следващия ден в клуба му в Сейнт Джеймс.

Москва, Юли 1985

Бягството на Гордиевски предизвика истинска буря в Москва. Тя се разрази в последния ден от месеца в кабинета на самия председател на КГБ на третия стаж в централата на площад „Дзержински".

През годините този мрачен кабинет бе приютявал някои от най-безпощадните изверги, които човечеството познава. Ягода бе седял тук, оттук Ежов бе изпълнявал заповедите на Сталин да напои земята на Русия с кръвта на милиони, след него и психопатът-педофил Берия, и Серов, и Семичастни, и наскоро починалият Юрий Андропов, заемал поста по-дълго от всеки друг – от 1963-а до 1978-а.

На Т-образното бюро бяха подписвани заповеди, които нареждаха човешки същества да страдат в зверски мъчения, да умират от студ в сибирската пустош или на колене в някой кален двор с куршум в главата.

Генерал Виктор Чебриков вече нямаше такава власт. Времената се променяха и заповедите за екзекуция трябваше да бъдат одобрени лично от президента. Но за предателите те и до днес се подписваха незабавно. А на срещата този ден щеше да стане ясно, че Гордиевски не е единствен.

В отбранителна позиция пред бюрото на председателя стоеше шефът на Първо главно управление Владимир Крючков. Именно неговите хора бяха допуснали грандиозния гаф, причинил бурята. В нападение бе началникът на Второ главно управление, нисичкият, набит и широкоплещест генерал Виталий Бояров, който направо се пенеше от гняв.

– Преебали са ви като първолаци! – фучеше той. Каруцарският език, доказателство за войнишка суровост и работнически корени, не беше чужд дори за генералите.

– Няма да се повтори – смотолеви виновно Крючков.

– Дайте да се разберем веднъж завинаги – прекъсна ги председателят. – На суверенната територия на Съветския съюз предателите се арестуват и разпитват от Второ главно управление. Ако се наложат нови арести, това е процедурата. Ясно ли е?

– Ще се наложат – измънка Крючков. – Още тринайсет.

Настъпи гробно мълчание.

– Какво се опитвате да ни кажете, Владимир Александрович? – попита тихо председателят.

Едва тогава Крючков разказа какво се бе случило в ресторант „Чадуик“ във Вашингтон шест седмици по-рано. Бояров подсвирна удивен.

– Какво се прави по въпроса? – попита Чебриков.

– Назначих специална група, която да обработи сведенията. В момента установяват самоличността на четиринайсетте – всъщност вече тринайсет – агенти на ЦРУ. Всички до един са руснаци. За някои ще трябва да поработим по-дълго.

До края на деня генерал Чебриков вече бе издал заповед по случая. Анализирането на информацията оставаше в ръцете на групата „Колокол“. Това бе работа на външното разузнаване. Но от момента, в който самоличността на предателя бъдеше установена, с арестуването и разпита щеше да се заема смесената комисия „Крисолов“ (Лов на плъхове). Второ главно поемаше арестите и въдворяването. Разпитите обаче щяха да се извършват в присъствието на служители от Първо, които най-добре знаеха какви въпроси да задават и какви отговори им трябват.

Иначе за задържането и по-нататъшната съдба на предателите отговаряше Второ главно управление. Всеки отказ да се сътрудничи при разпитите щеше да се разрешава от Второ по обичайния начин.

След по-малко от седмица генерал Чебриков, горд от успеха на службата, която оглавяваше, докладва всичко на Михаил Горбачов. Реакцията го изненада. Вместо да остане доволен от най-големия удар срещу американците в съвременния шпионаж, новият президент, заел поста едва миналия март, бе ужасен от това колко дълбоко и трайно ЦРУ бе проникнало в съветското общество и по-специално в двете разузнавателни централи, КГБ и военното разузнаване, ГРУ.