– Добре, виж дали може да ни е от помощ. Аз смятам да замина за Лондон за няколко дни. Ти дръж фронта тук, Грейси.
С пристигането си Силия Стоун бе спряна на входа и помолена да се яви при Макдоналд, и то не в кабинета му, а в конферентна зала А. Нареждането я озадачи, макар да не знаеше, че стаята е защитена от подслушване.
Макдоналд беше изключително любезен и разговаря с нея почти час. Записа си всяка подробност. Тя пък прие версията му, че старецът е досаждал и на други служители за среща с посланика. Би ли се съгласила да съдейства да се направи портрет. Естествено, каквото е необходимо.
Придружена от Хюго Грей, Силия прекара обедната си почивка с жената на заместник-консула, която под нейно ръководство нарисува черно-бял портрет на скитника. Трите железни зъба бяха оцветени със сребърен маркер. Когато работата бе завършена, Силия кимна и каза:
– Това е.
След обяд Джок Макдоналд нареди на ефрейтор Медоус да си вземе личното оръжие и да го придружи до летище „Шереметиево“. Не очакваше да го нападнат, но не се знаеше дали собствениците на документа в куфарчето му няма да решат да си приберат вересиите. За по-сигурно закопча дръжката на куфара за лявата си китка и метна един тънък летен шлифер отгоре да скрие верижката.
Когато ягуарът на посолството излезе от портала, цялата маскировка изобщо не се виждаше, разбира се. Макдоналд забеляза някаква черна чайка, паркирана отсреща на Софийски кей, но тя не тръгна да го следи. А чайката всъщност дебнеше за малка червена кола.
На летището ефрейтор Медоус го съпроводи до гишето, където дипломатическия паспорт спестяваше всякакви проверки, и след кратък престой в залата за излитане Макдоналд се качи на самолета на Британските авиолинии за „Хийтроу“. Щом машината сс отлепи от пистата, той въздъхна с облекчение и си поръча джин с тоник.
***
Вашингтон, Април 1985
Ако Архангел Гавриил слезеше над Вашингтон да пита резиденента на КГБ в Съветското посолство кой от всички офицери на ЦРУ би желал да направи руски шпионин, полковник Станислав Андросов изобщо нямаше да се замисли.
Веднага щеше да отговори: „Шефа на контраразузнавателното звено в Съветския отдел на управление "Операции“.“
Във всички разузнавателни централи има контразузнавачи, които работят в системата наред с останалите. Тяхната задача, заради която невинаги се радват на симпатиите на колегите си, е да следят всички и всичко. Работата им се свежда до три неща.
Да присъстват на разговорите с вербуваните агенти от другия лагер, за да установят дали са искрени или са подставени лица. Един мним агент от време на време пуска и по някоя достоверна информацийка, но основната му задача е да дезинформира: да убеждава новите си работодатели, че нямат шпионин в редиците си, когато такъв има, или пък по един или друг начин да ги праща в задънена улица и за зелен хайвер. Ловкият подставен агент може да коства на приемниците си години похабено време и усилия.
Контраразузнаването държи под око и онези агенти, които макар да не са преминали отвъд Желязната завеса, са приели да сътрудничат на чуждото разузнаване, но могат всъщност да се окажат двойни агенти. Двойният агент оставя врага с убеждението, че работи за него, а в действителност продължава да бъде верен на своите и да действа по техните заповеди. Отначало предоставя малко полезна информация, колкото да спечели доверието, а после започва да бълва лъжи, всявайки смут сред хората, за които уж работи.
И накрая, контраразузнаването отговаря за конспиративността в собствените си редици и следи да не би сред тях да има предател.
За да изпълнява тези задачи, контраразузнаването има пълен достъп до всякакъв род документи. Всички досиета, доклади и сводки на агентите, преминали от другата страна, са на негово разположение. Хората му имат свободата да се ровят в документите , описващи развитието и подробностите около вербуването на всеки един агент, законспириран дълбоко в сърцето на врага и следователно още по-застрашен от предателство.
Контраразузнавачите могат във всеки един момент да поискат и личното досие на който и да било служител от собствения им лагер. И всичко това в името на сигурността и лоялността.
Поради стриктното разделение на труда и на принципа, че всеки трябва да знае само толкова, колкото му е необходимо, за да си свърши работата, един разузнавач разполага със сведения само за операциите, за които отговаря, и няма представа с какво се занимават колегите му. Затова, ако му се бе явил архангелът, полковник Андросов би избрал шефа на контраразузнаването в Съветския отдел. Контраразузнавачите бяха най-верни сред верните и бе почти невъзможно да бъдат вербувани.
Читать дальше