Фредерик Форсайт - Иконата

На двеста метра оттам, зад сградата на КГБ неколцина бездомници спяха под широкия портал на многоетажния магазин за играчки „Детски свят“.

Двама мъжаги с джинси и черни кожени якета спряха пред портала и започнаха да побутват спящите. Един от тях се бе сгушил в стар армейски шинел, на чиито ревер проблясваха шепа потъмнели от мръсотията медали. Мъжете се спогледаха и сграбчиха сънения клетник за раменете .

– Ти ли си Зайцев? – просъска единиият.

Старецът кимна. Другият извади портативен телефон от вътрешния си джоб и се обади на някого. След по-малко от пет минути един Москвич зави зад ъгъла и спря пред магазина. Мъжагите хванаха бездомника под мишниците, метнаха го на задната седалка и седнаха от двете му страни. Преди да влезе в колата, старецът понечи да каже нещо и в устата му лъснаха металните зъби.

Москвичът профуча през площада, зави покрай сградата, която на времето, преди да бъде превърната в зандан, бе приютявала Всерусийската застрахователна компания, и запраши нагоре по „Малка Лубянка“, където умислено крачеше един британски дипломат.

Макдонадд похлопа на вратата на църквата, вдигна сънения свещеник да му отвори, влезе, прекоси разстоянието до олтара и коленичи под статуята на разпнатия Христос. После вдигна очи нагоре и започна да се моли.

Молитвите на един мъж са нещо твърде лично, но онова, което прошепна дипломатът под погледа на Божия син, бе:

– Господи, моля те, нека се окаже лъжа. Иначе черно и голямо зло тегне над всички ни.

Нито един от служителите на посолството още не беше дошъл на работа, когато Джок Макдоналд се върна в кабинета си. Не бе мигнал нито за минута, но едва ли някой щеше да забележи. Като човек, който държи на външния си вид, той се бе измил и обръснал в банята на приземния етаж и бе облякъл чистата риза, която винаги държеше в бюрото си.

Заместникът му, Брус „Грейси“ Фийлдс бе събуден в апартамента си и помолен да се яви в посолството в девет часа. Подобен разговор бе проведен и с Хюго Грей, който този път бе прекарал нощта в собственото си легло. В осем часа Макдоналд нареди на служителите, които отговаряха за сигурността, да подготвят „балона“ за съвещание в девет и петнайсет.

– Работата е следната – каза Макдоналд на двамата си колеги малко след уречения час. – Вчера се сдобих с един документ. Няма нужда да ви осведомявам за съдържанието му. Само ще ви кажа, че ако е фалшификация, и тримата си губим времето. Но ако се окаже истински – а това още не е ясно, – работата е много сериозна. Хюго, разкажи на Грейси предисторията.

Грей предаде набързо онова, което знаеше от Силия Стоун.

– В един идеален свят – каза Макдоналд, употребявайки любимата си фраза, която неизменно предизвикваше усмивка у младите му колеги – бих искал да знам кой е старецът, как се е сдобил с такъв без съмнение строго секретен документ и защо е избрал именно тази кола и това място да го подхвърли. Познавал ли е Силия Стоун? Знаел ли е, че колата е дипломатическа? Ако да, защо се е спрял точно на нас? Междувременно има ли някой в посолството, който умее да рисува?

– Да рисува ли? – учуди се Фийлдс

– Да, картинки, портрети...

– Мисля, че съпругата на един от Консулството води курс по рисуване – отвърна Фийлдс. – Била е илюстратор на детски книжки в Лондон.

– Провери. Ако да, заведи я при Силия Стоун. Междувременно аз ще си поприказвам със Силия. И още нещо. Нашият човек може пак да се появи, да потърси контакт с нас, да се завърти покрай посолството. Ще наредя на ефрейтор Медоус и сержант Ренолдс да хвърлят по едно око на главния вход. Ако го забележат, ще докладват на вас. Опитайте се да го прикоткате вътре на чаша чай. И второ, той може да се пробва и другаде и да го арестуват. Ти нали имаше някакъв познат в полицията, Грейси?

Фийлдс кимна. Беше прекарал най-много време в Москва от тримата и освен дребните източници, които бе наследил, си бе разработил и свои.

- Инспектор Новиков. Работи в отдел „Убийства“ в Централната дирекция на „Петровка“. Върши работа от време на време.

– Поговори с него – каза Макдоналд. – Никакви документи, коли и прочие. Просто му кажи, че някакъв стар досадник преследва хората ни по улиците и настоява за лична среща с посланика. Не сме се впрегнали особено, но предпочитаме да ни остави на мира. Покажи му портрета, ако се сдобием с такъв, но не му го оставяй. Кога е следващата ви среща?

– Нямаме уговорка – отвърна Фийлдс. – Обаждам му се от телефонни кабини.