Фредерик Форсайт - Иконата

Според манифеста, опозорената и унижена армия, свряла се покорно в казармите, ще бъде превъоръжена и преекипирана, но не за отбрана, а като сила за нови завоевания. Населението на завзетите територии ще бъде заставено да работи, за да осигури прехраната на руските господари. Контролът ще се осъществява от етническите руснаци по места, под егидата на върховен губернатор от Москва. Дисциплината на нацията ще се осигурява от Черната гвардия, чиято численост ще нарасне до двеста хиляди души. Те ще се заемат и с вътрешните врагове – либерали, журналисти, свещеници, хомосексуалисти, евреи.

Освен всичко това, документът даваше и отговор на един въпрос, който отдавна занимаваше Макдоналд и други дипломати: откъде идват нескончаемите средства за кампанията на Съюза на патриотичните сили.

Непосредствено след 1990-а в подземния свят на Русия вилнееха множество банди, които водеха безпощадни гангстерски войни помежду си и оставяха своя дан трупове по улиците. През 1995-а започна процес на преразпределение на силите и до 1999-а цяла Русия, от западната граница до Урал, бе разделена между четири големи престъпни групировки, най-влиятелната от които бе тази на Долгоруки със седалище в Москва. Ако сведенията в документа бяха верни, именно тя финансираше Съюза на патриотичните сили, за да си подсигури след време елиминирането на останалите групировки и да вземе цялата власт в свои ръце.

Беше пет сутринта, когато след петото препрочитане Джок Макдоналд най-после затвори Черния манифест. Облегна се на стола си и впери поглед в тавана. Отдавна беше отказал цигарите, но в този момент повече от всичко му се искаше да запали.

Накрая стана, заключи документа в сейфа и излезе от посолството. На улицата обгърнат от здрача на ранното утро, той се загледа отвъд реката към стените на Кремъл, под чиято сянка четирийсет и осем часа по-рано един старец в протрит шинел бе чакал, вперил поглед в посолството.

Шпионите обикновено не изглеждат вярващи, но външният вид и професията понякога лъжат. В сърцето на Шотландия по стара традиция благородниците са ревностни католици. Не други, а именно шотландските графове и барони се вдигат през 1745-а с хората си под знамената на принца католик Чарлс Едуард Стюарт за да бъдат сразени година по-късно край Кълодън [9] Битката при Кълодън ( юни 1745 – септември 1746) – последното въстание на от хановерианеца [10] Хановерската династия (1714 – 1901) – Владетели на Великобритая и Кралство Хановер протестант Уилям Огъстъс, херцог на Къмбърланд и син на Джордж II.

Шефът на британската резидентура в Москва бе наследник на тази традиция. Баща му принадлежеше към рода на Макдоналд Фасифернски, но майка му бе издънка на фамилията на Фрейзър Лъватски и го беше възпитала в своята вяра. Той тръгна по поречието до следващия, Болшой мост, прекоси го, мина покрай храма "Василий Блажени“ и продължи към Новия площад. Градът вече се събуждаше. Пред кухните за бедни вече се оформяха първите опашки. Една от тях се виеше току до сградата на бившия Централен комитет на КПСС.

Много чужди благотворителни организации отпускаха помощи за Русия, на по-официално равнище ООН също даваше своя дан, щедри дарения идваха и от Запада, както навремето за румънските сиропиталища и босненските бежанци. Но мисията бе непосилна: от провинцията непрекъснато прииждаха нови и нови клетници. Милицията непрекъснато ги товареше обратно на влаковете, но те отново идваха – същите или други като тях.

Стояха в утринния сумрак, стари и млади, дрипави и занемарени, жени с пеленачета на ръце, руски селяни, непроменени от времето на Потьомкин, все така бездушни и търпеливи като овце. В края на юли времето бе достатъчно топло, за да оцелеят всички. Но когато дойдеше зимата, безпощадната и мразовита руска зима... Миналата година много бяха измрели. Какво ли ги чакаше през тази... Джок Макдоналд поклати мислено глава и продължи нататък.

Пътят му минаваше покрай площад "Любянка", бившия .Дзержински“. Тук десетилетия наред бе стоял паметникът на Железния Феликс, основателя на лениновата машина на терора, ЧК. В дъното на площада се издига огромна сиво-жълта сграда, известна просто като Москва-център: главната квартира на КГБ. Зад нея се намира небезизвестният затвор „Лубянка" , свидетел на безброй изтръгнати признания и зверски екзекуции. От него тръгват две улици, „Голяма Лубянка“ и „Малка Лубянка“. Джок Макдоналд избра втората. Нагоре по нея се намираше църквата „Свети Луис“, където членове на дипломатическия корпус и малцината руснаци, изповядващи католицизма, идваха да се помолят.