Фредерик Форсайт - Иконата

– Заслужаваш да ти откъсна главата – каза накрая Джордан.

После стана от бюрото си и отиде до прозореца. Гората по поречието на Потомак искреше златиста и червена, листата всеки момент щяха да започнат да капят.

– Господи! – възкликна той след малко. – Не познавам човек в ЦРУ, който не би поискал нещо срещу тия лекарства. Можеше никога да не го срещнеш повече. Това в Мадрид си е чиста случайност. Знаеш ли какво е казвал Наполеон за генералите?

– Не, сър.

– „Не ми пука дали са добри, стига да са късметлии.“ Ти си особняк, но определено имаш късмет. Нали знаеш, че трябва да прехвърлим твоя човек към отдел СИ?

На върха на ЦРУ стоеше Директорът. Под него бяха двете главни управления – "Разузнаване“ и „Операции". Първото ръководено от заместник-директора (разузнаване), имаше за задача да преработва и анализира огромното количество сурова информация, която постъпваше в ЦРУ, и да я оформя в разузнавателни сводки, които се изпращаха в Белия дом, Съвета за национална сигурност, Държавния департамент, Пентагона и на други места.

Набирането на информация се извършваше от управление "Операции", ръководено от заместник-директора (операции). То беше разделено на отдели по географски принцип – Латиноамерикански, Близкоизточен, Югоизточна Азия и т.н. През четирийсетте години Студена война, от 1950-а до падането на комунизма през 1990-а, ключовият отдел бе Съветски съюз/Източна Европа, известен като отдел СИ.

От другите отдели често негодуваха, че дори да разработят и вербуват ценна съветска „придобивка" в Богота или пък в Джакарта, тя неизменно минаваше под контрола на отдел СИ, който поемаше ръководството оттам насетне. Логиката бе, че вербуваният в крайна сметка един ден щеше да бъде прехвърлен от Богота или Джакарта обратно в СССР.

Понеже Съветският съюз бе основният враг, отдел СИ бе станал най-престижният в управлението. Всеки гледаше да постъпи там, но места нямаше. Въпреки че бе завършил с руски език и бе прекарал години, прелиствайки съветски публикации в архива, Монк изкара един мандат в Африканския отдел, а после го назначиха в Западноевропейския.

– Да, сър, знам – отвърна той.

– Искаш ли да отидеш с него?

Монк едва не подскочи от радост.

– Разбира се, сър. С удоволствие.

– Добре, ти го откри, ти го вербува, ти се оправяй с него.

До края на седмицата Монк бе прехвърлен в отдел СИ. Основната му задача бе да ръководи майор Николай Илич Туркин от КГБ. Мандатът му в Мадрид приключи, но той често пътуваше до там за тайни срещи с Туркин по горите на Сиера де Гуадарама, където двамата можеха да си говорят за хиляди неща, докато в Съветския съюз на власт идваше Горбачов и гласността и перестройката започваха да охлабват правилата? Монк беше доволен, защото освен като на „придобивка, той гледаше на Туркин като на приятел.

Още през 1984-а ЦРУ бе започнало да се превръща, а според някои вече се бе превърнало, в тежка и скрибуцаща бюрократична машина, в която набирането на архиви заплашваше да измести истинското разузнаване. Монк ненавиждаше бюрокрацията и мразеше документите: беше убеден, че написаното винаги може да бъде откраднато или прекопирано. В най-секретния архив на отдел СИ имаше 301 досиета с подробности за всеки съветски агент на Чичо Сам. През онази есен Монк „забрави“ да впише в този най-секретен архив данните на майор Туркин с кодово име Лисандър.

Вечерта на седемнайсети юли Джок Макдоналд, резиденент на СИС в Москва, бе канен на вечеря, която не можеше да избегне. След нея се върна за кратко в кабинета си да остави бележките, които си бе водил по време на вечерята (никога не носеше документи у дома, не се знаеше кога ще го оберат), и погледът му попадна на черната папка. Той я отвори разсеяно и зачете. Текстът беше на руски, разбира се, но той владееше езика.

В крайна сметка изобщо не се прибра вкъщи тази нощ. Малко след дванайсет се обади на жена си да и обясни ситуацията и отново седна над документа. В папката имаше около четирийсет страници текст, разделен в двайсет подточки.

Той прегледа пасажите, третиращи повторното въвеждане на еднопартийна система и възстановяването на трудовите лагери за дисиденти и други съмнителни субекти. Прочете страниците, описващи окончателното разрешаване на проблема с еврейската общност, с чеченците и всички останали етнически малцинства. Проучи текста, касаещ пакт за ненападение с Полша, който да гарантира сигурността на западната граница, и повторното завземане на Беларус, Балтийските държави и южните републики на бившия Съветски съюз – Украйна, Грузия, Армения и Молдова. Спря се на раздела за възобновяването на ядрения арсенал и поставянето на враговете по границата под прицел. Прочете внимателно абзаца разкриващ съдбата на Руската православна църква и всички останали религиозни общности.