Фредерик Форсайт - Иконата

– Слушам те, момко – посрещна го шотландецът.

– Виж, Джок, не знам дали не ти губя времето. Може и така да се окаже, тъй че извинявай. Но вчера се е случило нещо необичайно. Някакъв старец подхвърлил тая папка в колата на Силия Стоун. Нали я знаеш? Помощник– пресаташето. Едва ли е нещо съществено, но...

Грей млъкна. Шотландецът го изгледа над очилата си и спокойно попита:

– Хвърлил я в колата ѝ?

– Да, просто отворил вратата, метнал папката вътре, казал ѝ да я предаде на посланика и си заминал.

Шефът на британската резидентура в Москва сложи длан върху черната корица, на която личеше отпечатък от обувката на Грей

– Как е изглеждал човекът? – попита той.

– Стар, дрипав, брадясал. Приличал на скитник. Изкарал и е ангелите.

– Какво има вътре? Някаква петиция?

– И тя така си е помислила. Даже смятала да я изхвърли, но сутринта ме докара до посолството и по пътя прочетох няколко страници. Изглежда е някакъв политически документ. На заглавната страница стои печатът на Съюза на патриотичните сили. Стилът прилича на този на Игор Комаров.

– Нашият бъдещ президент? Странно. Добре, момко, остави ми го да го прегледам.

– Благодаря ти, Джок – отвърна Грей и стана да си върви.

Британските разузнавателни служби насърчават общуването на малки имена, дори между началници и подчинени. Смята се, че това създава приятелската атмосфера, така необходима за съзаклятническия дух, който цари навсякъде в този необикновен занаят. Само към най-висшия в йерархията всички се обръщаха с „господин директор“ или със „сър“.

Грей вече беше на вратата, когато началникът му го спря:

– И още нещо, млади момко. Апартаментите от времето на комунизма са строени пестеливо и стените са тънки. Третият секретар от търговското дойде със сенки под очите тази сутрин. Добре, че жена му е в Англия. Та ще те помоля следващия път да бъдете малко по-тихи с прелестната госпожица Стоун.

Хюго Грей стана червен като стените на Кремъл и излезе. Шефът му погледна черната папка и я остави настрани. Предстоеше му тежък ден пък и посланикът го викаше в единайсет. А Негово превъзходителство беше зает човек и едва ли щеше да му е приятно да го занимават с хартийки, подхвърлени в колите на подчинените му от случайни скитници.

Едва късно вечерта опитният разузнавач щеше да прочете документа, станал в последствие известен като Черния манифест.

Мадрид, Август 1984

Преди да се премести на нов адрес през ноември 1986-а, Индийското посолство в Мадрид се помещаваше в пищна сграда от началото на века на улица „Веласкес" 93. В Деня на независимостта през лятото на 1984-a индийският посланик даваше обичайния си прием за дипломати и членове на испанското правителство. Празненството, както винаги, бе на 15 август.

Заради жегата, която мъчеше Мадрид по това време на годината, и поради факта, че през август правителството, парламентът и дипломатическият корпус бяха във ваканция, много от големците се намираха извън столицата и на приема обикновено идваха по-нискостоящи техни представители.

Посланикът искрено съжаляваше за това, но индийците едва ли бяха в състояние да променят историята си, та Денят на независимостта им да се падне по друго време.

Американското посолство бе представено на приема от временно управляващия, придружен от втория секретар по търговските въпроси, някой си Джейсън Монк. Резидентът на ЦРУ в посолството също беше в отпуска и Монк, като втори по ранг, го заместваше.

Годината се бе оказала много успешна за Монк. Беше завършил курса по испански с отличие и се изкачи с едно стъпало в Правителствения регистър – щатната таблица на цивилните служители на федералното правителство. За обикновения човек това едва ли значеше нещо, но в ЦРУ подобно повишение гарантираше не само по-висока заплата, но и ранг, престиж и напредък в кариерата. Като допълнение към това, след една рокада по върховете шефът на ЦРУ Уилям Кейси бе назначил нов заместник-директор (операции) на мястото на Джон Стайн. Той отговаряше за цялото външно разузнаване и всички бяха на негово подчинение. Новият замесник-директор бе Кери Джордан, човекът, който пръв бе насочил Монк към занаята.

След курса по испански Монк в крайна сметка не бе назначен в отдела за Латинска Америка, а този за Западна Европа., където единствената страна, в която се говореше испански, бе самата Испания. Не че там беше лошо, напротив. За един неженен тридесет и четири годишен офицер от ЦРУ бляскавата испанска столица бе далеч по-предпочитана от Тегусигалпа [8] Столицата на Хондурас – Бел, пр. .