Фредерик Форсайт - Иконата

В базата в Ходинка битката бе взела съвсем друг обрат. Петте танка и десетте бронетранспортьора бяха подгонили по-леко въоръжените войници от отряд „Вимпел“ из лабиринта от складове и хангари около летището.

Държавната дума още беше окупирана от останалите наемници от охранителните фирми, но те нямаха какво да правят, освен да следят развоя на събитията по радиостанциите. Чули зова за помощ от Кремъл, те започнаха да се измъкват кой както намери, убеждавайки се, че с малко повече късмет може и да се разминат с последствията.

Останкино още беше в ръцете на превратаджиите, но триумфалното обръщение, подготвено за сутрешните новини, бе отложено, когато двете хиляди войници на Черната гвардия видяха от прозорците колоната танкове, която допълзя по булеварда и за нула време превърна камионите им в купчина метал.

Кремъл е построен на нисък хълм над реката, чиито склонове са покрити с дървета и храсти, предимно вечнозелени. Под западната му стена се простира Александровският парк. И от двете страни между дърветата се спускат пътеки, които водят към Боровицката порта.

Никой от сражаващите се зад стените на Кремъл не забеляза самотната фигура, която се промъкна по залесения хълм, нито пък видя кога тя се изкатери по височината и влезе през зейналата врата.

Когато излезе изпод арката, прожекторът на един от танковете на Андреев мина през него, но екипажът го помисли за някой от своите. Ватираното му яке беше почти като униформата им, а кръглата кожена шапка повече приличаше на танкистка каска, отколкото на черните метални шлемове на командосите на Гришин. Който и да бе зад прожектора, явно бе решил, че някой от другарите му се е измъкнал от поразен бронетранспортьор и търси прикритие под арката.

Светлината проблясна за миг и отмина. Джейсън Монк веднага напусна арката, притича в сянката на боровите дървета от дясната страна на входа и зачака.

В Кремълската стена има деветнайсет кули, но само три от тях се използват за влизане и излизане. Туристите минават през Боровицката и Троицката, войниците – през Спаската. Ог трите само една беше отворена и той стоеше до нея.

Ако някой искаше да се спаси, трябваше да напусне ограденото простанство. Щом пукнеше зората, силите на реда щяха да нахлуят в Кремъл и да претърсят всяка стая, всеки килер, всяко ъгълче, докато не измъкнат и последния оцелял превратаджия. Ако човек искаше да остане жив и свободен, трябваше час по скоро да се измъкне през единствената отворена порта.

От мястото си Монк виждаше Оръжейната палата, съхранила богатствата на хилядолетната руска история, да зее отворена, с врата, разбита на трески от минаващ танк. Пламъците от подпален бронетранспортьор на Черната гвардия хвърляха червеникави отблясъци по пищната ѝ фасада.

Битката се беше изтеглила навътре към североизточния край на крепостта и наоколо беше неестествено тихо. Само горящият автомобил припукваше от време на време.

Малко след два часа Монк долови някакво движение покрай стената на Големия дворец. Миг по-късно пред Оръжейната палата притича мъж в черно. Спря при горящия бронетранспортьор и се огледа дали някой не го следи. Изведнъж една от гумите на колата внезапно избухна в пламъци и беглецът рязко се обърна. На ярката жълта светлина Монк ясно различи лицето му. Беше го виждал само веднъж – на една снимка, на брега на залива Саподила в островите Теркс-и-Кайкос. Излезе от сянката на дърветата и извика:

– Гришин!

Мъжът вдигна глава и се взря в тъмнината. Когато видя кой го вика, направо се смрази. Носеше калашник, от малките, със сгъваем приклад. Цевта му проблясна в мрака и Монк отстъпи зад един бор. Последваха изстрели. От ствола на дървото се разхвърчаха трески. После стрелбата утихна.

Монк надникна иззад дънера. Гришин беше изчезнал. Оттам, където бе стоял, до портата имаше петдесет метра. Монк беше на десет. Нямаше начин да се е измъкнал.

Изведнъж той забеляза дулото на автомата да се подава от разнебитената врата на Оръжейната и отстъпи назад. Дъжд от куршуми се изсипа върху дебелия ствол на дървото. После стрелбата отново спря. Монк прецени, че пълнителят е свършил, излезе иззад дървото, притича разстоянието до музея и се долепило фасада. Пистолетът вече беше в ръцете му.

Дулото на автомата отново се подаде от вратата и собственикът му затърси целта си някъде сред дървета. За да види по-добре, Гришин пристъпи крачи напред.

Куршумът на Монк удари калашника в пълнителя и го отпрати на паважа на няколко метра от вратата. Глухи стъпки отекнаха по каменния под в музея. Монк напусна светлината на горящия бронетранспортьор и влезе в непрогледната тъма на Оръжейната.