Фредерик Форсайт - Иконата

Полковник Гришин бе пронизан малко над лявото око. Както Джордж Симс би казал, това обикновено ги спира. Джейсън Монк погледна човека, когото толкова мразеше, и не почувства нищо. Беше го направил, защото смяташе, че така трябва.

Прибра оръжието си, наведе се и свали нещо от лявата ръка на мъжа.

Малкият предмет, който бе пробляснал на слабата лунна светлина, се търкулна в ръката му – сурово американско сребро и красив тюркоаз, изсечен от някой незнаен индианец високо в планините. Пръстен, донесен от родината му, подарен на един смел мъж на градинска пейка в Ялта и свален от един труп в задния двор на затвора в "Лефортово".

Той прибра пръстена в джоба, обърна се и тръгна към колата. Битката за Москва бе приключила.

В утрото на първи януари целият руски народ се събуди с мрачната новина за онова, което се бе случило в столицата през изминалата нощ. Телевизионните камери разпространиха гледката до всяко кътче на необятната страна. Нацията беше потресена от онова, което виждаше.

Зад стените на Кремъл разрухата беше пълна. Катедралите бяха надупчени от куршуми. Изпочупени стъкла блестяха по белия сняг. Черни следи от дим загрозяваха фасадите на дворците. Картечен огън бе осквернил Сената и Големия Кремълски дворец.

Две вдървени тела лежаха под Царското оръдие, екипите изнасяха трупове от Оръжейната палата и Двореца на конгресите, където воюващите бяха потърсили спасение в последните мигове на живота си.

По парковете и площадите бронетранспортьорите и камионите на Черната гвардия догаряха с отровен дим в ясното утро. На места пламъците бяха разтопили асфалта и той бе замръзнал на вълнички в зимния мраз.

Служебният президент Иван Марков веднага се върна от вилата си, където бе заминал да прекара празниците, и по обяд вече беше в Москва. В късния следобед прие патриарха на Москва и цяла Русия на лична среща.

Алексей II за пръв и последен път се намеси в политическия живот на страната. Той изрази мнението, че при създалата се ситуация президентските избори биха били немислими и предложи вместо тях на шестнайсети януари да се проведе национален референдум за възстановяване на монархията.

Колкото и странно да е, Марков прие идеята с охота. Не беше глупак и си даваше сметка, че може да спечели от един такъв ход. Преди четири години покойният президент Черкасов го бе назначил на поста министър-председател като опитен администратор с кариера в нефтената индустрия. Но с времето Maрков бе започнал да изпитва удоволствие от властта, която високият пост му осигуряваше, дори и в система, където решаваща роля играеше президентът, а не премиерът.

За шестте месеца от фаталния сърдечен удар на Черкасов той бе имал възможност още по-пълно да усети облагите на върховната власт.

Сега, когато със Съюза на патриотичните сили беше свършено, той знаеше, че надпреварата ще бъде между него и обновените комунисти от Социалистическия съюз. Знаеше също, че в тази надпревара най-вероятно ще бъде втори.

Но един конституционен монарх щеше да има нужда от опитен политик и ръководител, за да сформира правителство на националното съгласие. Кой друг можеше да избере, освен него?

Същата вечер Иван Марков издаде президентски декрет и свика депутатите от Държавната дума на извънредно заседание.

През целия ден на трети януари членовете на руския парламент се стекоха от всички краища на страната.

Извънредното заседание на четвърти януари се проведе в сградата на парламента, останала почти невредима след опита за преврат. Настроението беше мрачно, най-вече сред депутатите от Съюза на патриотичните сили, които отчаяно обясняваха на всеки, готов да ги слуша, че нямат нищо общо с налудничавите действия на Игор Комаров в Новогодишната нощ.

Служебният президент Марков излезе с обръщение пред парламента и предложи на шестнайсети януари да се проведе референдум за смяна на формата на управление. Тъй като не беше член на парламента, той лично не можеше да постави предложението си на гласуване, но това направи председателят, член на Демократичния алианс на Марков.

Обновените комунисти, усетили, че президентската власт им се изплъзва, единодушно отхвърлиха предложението. Но Марков добре се беше подготвил.

Същата сутрин членовете на Съюза на патриотичните сили, които трепереха за собствената си сигурност, бяха „обработени“ един по един. У всички бе оставено силното впечатление, че ако подкрепят служебния президент, въпросът за снемането на депутатския им имунитет може да отпадне от дневен ред. Това означаваше, че щяха да запазят местата си в парламента.