Фредерик Форсайт - Иконата

Колоната прекоси площад „Арбат“, подмина сградата на министерството и се насочи през площад "Боровицки" към стените на Кремъл. Никой в танковете и бронетранспортьорите не забеляза една кола, паркирана сред толкова други край площада, нито пък мъжа с ватирано яке и ботуши, които излезе от нея и започна да тича подир колоната.

В кръчмата „Роузи О'Грейди“ ирландското съсловие в Москва посрещаше Новата година, както си му е редът – лееше се бира, от Кремъл непрекъснато трещяха фойерверки и ирландците вече се чувстваха съвсем като у дома си, когато пред прозорците мина първият танк.

Културният аташе на посолството вдигна глава от халбата си, погледна навън и спокойно каза на бармана:

– Господи, Пат, това танк ли беше?

Пред Боровицката порта един бронетранспортьор на Черната гвардия обстрелваше стените на Кремъл, където се бяха изпокрили последните оцелели защитници на крепостта. В продължение на четири часа Президентската гвардия бе водила люта битка за руския символ на държавността, в очакване на подкрепление, без да знае, че останалите войски на генерал Корин се бяха натъкнали на засада в подстъпите към града.

В един часа през нощта Черната гвардия бе завзела всичко с изключение на стената, дълга 2235 метра, по която петима души можеха да вървят един до друг. Именно там се бяха барикадирали неколкостотинте оцелели бойци от Президентската гвардия. Бяха завардили тесните стъпала, които водеха към върха на стената, и отказваха да се предадат.

В западната страна на площад „Боровицки“ танкът на Андреев излезе на открито, видя бронетранспортьора и го пръсна на парчета с един-единствен снаряд. Когато колоната от танкове премина през развалината, едва ли остана и парченце, по-голямо от човешка длан.

В един часа и четири минути танкът на генерал Андреев прекоси площада, мина под арката на разбития портал и влезе в Кремъл.

Също като вуйчо си, генералът ненавиждаше да клечи под затворения купол и да се взира навън през перископа. Затова отвори люка и се изправи в студената нощ, с подплатената си каска и танкисткия шлем.

Един по един танковете преминаха покрай Големия дворец и пищните катедрали „Благовещение“ и „Архангелска“, прекосиха Ивановския площад, откъдето навремето градският глашатай е съобщавал декретите на царя.

Два бронетранспортьора на Черната гвардия понечиха да свалят генерала, но бяха превърнати в парчета горящ метал.

От двете му страни леката картечница и по-тежката ѝ сестра следваха с непрекъснат трясък прожектора на танка, който осветяваше бягащите силуети на превратаджиите.

Над три хиляди въоръжени до зъби командоси на Черната гвардия сновяха из седемдесетте и три акра на Кремъл и беше абсолютно безсмислено войниците на Андреев да излизат от машините си. Едва двеста на брой, те не можеха да се опълчат срещу многобройната войска на нападателите, но в танковете и бронетранспортьорите си бяха недосегаеми.

Гришин не беше предвидил подобен развой на събитията и нямаше противотанкова артилерия. По-малки и по-подвижни, бронетранспортьорите на Таманската дивизия пълзяха по тесните алеи, където танковете не можеха да проникнат, а на откритото огромните бойни машини, непристъпни за куршумите, посрещаха подгонените превратаджии с картечен огън.

Но ефектът бе най-вече психологически. За пешите войници танкът бе истински звяр – с екипажа който дебнеше скрит зад непробиваемата броня, с картечниците, които се въртяха и търсеха беззащитните си цели.

След по-малко от час командосите на Черната гвардия не издържаха и хукнаха да се крият по църкви, дворци и катедрали. Някои успяха, други бяха покосени от оръдията на бронетранспортьорите и картечниците на танковете.

Останалите сражения из града бяха на различни етапи. Група „Алфа“ тъкмо се канеше да нападне казармите на ОМОН, когато един от командосите хвана отчаян вик за помощ от Кремъл. Паникьосан войник от Черната гвардия викаше подкрепления. Грешката му бе, че спомена за танковете. Щом разбраха каква е работата, „алфаджийте“ веднага свиха знамената. Нещата не се развиваха, както им бе казал Гришин. Беше им обещал тотална изненада, пълно надмощие и беззащитен противник. Нещо не виждаха нито едното, нито другото, нито третото. Затова се оттеглиха и хукнаха да се спасяват.

В Кметството чеченците отдавна бяха видели сметката на отрепките от движението „Нова Русия“.

На Стария площад командосите от ОМОН, подкрепени от хората на генерал Петровски, вече изхвърляха „охранителите“ на Долгоруки от сградата на Министерски съвет.