Фредерик Форсайт - Иконата

– Около трийсет, може би четирийсет хиляди.

– По дяволите, та ние нямаме и половината.

– Но пък сте по-подготвени. Освен това вече загуби петдесет процента.

– Какви петдесет процента?

– Елемента на изненадата. Викнали ли подкрепления?

– Генерал Корин сигурно вече се е свързал с дежурните във Министерството на отбраната.

Генерал-полковник Сергей Корин, командир на Президентската гвардия успя да пристигне в базата зад на Кремъл и да блокира всички входове минути преди основната колона на Гришин да стъпи на Манежния площад. В момента седеше в кабинета си и звънеше в Министерството на отбраната.

– Дайте ми старшия дежурен офицер – извика той на телефониста.

Последва пауза и по линията се чу глас.

-Тук заместник-министър Бутов.

– Слава Богу, че сте там. Имаме проблем. Готви се преврат. Останкино вече падна. МВР е под обстрел Към Кремъл настъпват бронетранспортьори и камиони. Трябва ни помощ.

– Имате я. Какво да ви пратим?

– Каквото и да е. Дзержински?

Корин имаше предвид механизираната пехотна дивизия със специално предназначение, създадена точно за подобни ситуации след преврата през 1991-ва.

– Те са в Рязан. Мога да ги мобилизирам до час. Ще бъдат при вас най-рано след три часа.

– Колкото, толкова. А десантниците?

Генералът знаеше, че на един час път със самолет има елитна парашутна бригада, която можеше да бъде спусната на летището в Ходинка, ако успееха да им подсигурят десантната зона.

– Ще ви пратя, каквото мога, генерале. Само удръжте положението.

Неколцина нападатели от Черната гвардия притичаха под прикритието на картечниците и се скриха под арката на Боровицката порта на Кремъл. Четири заряда пластичен взрив бяха поставени на четирите панти на тежката врата и групата хукна обратно. По пътя двама от нападателите бяха покосени от изстрелите, които се сипеха от върха на стената. Секунди по-късно зарядите се взривиха. Двайсеттонната оловна порта се разтресе и падна с оглушителен трясък на земята.

Недосегаем за куршумите, бронетранспортьорът прекоси площада и се скри под арката. Зад оловните порти имаше тежка стоманена решетка. Oт вътрешната ѝ страна, на паркинга, където обикновено се разхождаха туристи, излезе войник от Президентската гвардия и насочи противотанкова ракета срещу бронетранспортьора зад решетките. Преди да успее да стреля обаче, оръдието на БТР-а го разкъса на парчета.

От бойната машина наизскачаха мъже в черно и налепиха пластичен взрив по решетката. После се метнаха обратно вътре и бронетранспортьорът се изтегли назад да изчака взрива. Когато решетката увисна на една панта, тежката машина набра скорост и я прегази.

Въпреки непрекъснатия обстрел, Черната гвардия нахлу в крепостта. Беше четири пъти по-многобройна от войските, които я охраняваха. Защитниците се оттеглиха в множеството бастиони и редути на Кремълската стена. Други се пръснаха из седемдесетте и три акра дворци, крепостни кули, катедрали, градини и площади на Кремъл. На места битката преминаваше в ръкопашен двубой. Черната гвардия постепенно започна да надделява.

– Джейсън, какво става, по дяволите? – чу се гласът на Умар Гунаев по телефона в колата на Монк.

– Гришин се опитва да превземе Москва и цяла Русия, приятелю.

– Ти добре ли си?

– Засега да.

– Къде си?

– Придвижвам се на юг от Останкино.

– Един от моите току-що е минал по „Тверская". Цяла армия отрепки от „Нова Русия“ напада сградата на Кметството.

– Нали знаеш какво им е мнението за теб и твоя народ?

– Естествено.

– Защо не пратиш няколко момчета да им видят сметката? Този път никой няма да ти попречи.

Един час по-късно триста въоръжени чеченци пристигнаха на улица „Тверская“. Скинарите на "Нова Русия" вече вилнееха из сградата на Московското кметство. От другата страна на улицата основателят на Москва Юрий Долгоруки седеше на каменния си кон и с презрение наблюдаваше позорната гледка. Вратата на Кметството беше разбита на парчета и входът зееше отворен.

Чеченците извадиха дългите си кавказки ками, пистолетите и узитата и нахлуха вътре. Никой от тях не беше забравил бомбардировките над Грозни през 1995-а и двете години унищожителна война, които последваха. След десет минути битката в сградата на Кметството приключи.

Държавната дума бе превзета от наемниците от охранителните фирми без каквато и да било съпротива, тъй като в сградата имаше само неколцина нощни пазачи. Но на Стария площад командосите на СОБР водеха ожесточена битка с останалите „охранители“ на Долгоруки. Тежкото въоръжение на отряда за бързо реагиране на московския отдел за борба с организираната престъпност се оказа по-решаващо от числеността на нападателите.