Музеят е на два стажа с девет огромни зали и петдесет и пет витрини. В тях са изложени исторически ценности за милиарди долари: толкова богата и могъща е била навремето Руската империя, че всичко, което царете са притежавали – короните, троновете, оръжията, одеждите и дори поводите на конете им са били инкрустирани със злато, сребро, диаманти, изумруди, рубини, сапфири и перли.
Когато очите му свикнаха с тъмнината, Монк успя да различи неясния силует на стълбището към горния етаж. От лявата му страна се виждаше арката, която водеше към четирите зали на партера. Някъде там в Далечината се чу глухо дрънчене – като от удар на мек предмет по някоя от витрините.
Поемайки дълбоко въздух, Монк се хвърли под арката и започна да се търкаля по пода като парашутист, докато не се опря в някаква стена. На едно от превъртанията мерна синкавите искри на автоматичен огън, чу изстрели и по главата му се посипаха стъкла от близката витрина.
Макар да не я виждаше, залата беше дълга и тясна, с множество витрини от двете страни и една по средата. В тях, в очакване на яркото осветление и смаяните туристи, лежаха безценните одежди – руски, турски и персийски – от коронацията на всички царе от династията Романови, всеки квадратен сантиметър от тях, извезан със злато и скъпоценни камъни, струваше неколкогодишната заплата на който и да е работник.
Когато и последното парченце от разбитата витрина падна на земята, Монк напрегна слух и долови кратката въздишка на човек, които отчаяно се опитва да стаи дъх. Посегна опипом към пода, намери парченце стъкло и го запрати в тъмнината по посока на звука. Стъкълцето удари една от витрините, последва поредния откос и сред трясъка на куршумите по пода отекнаха бързи стъпки. Монк се надигна и започна да се придвижва напред, прикривайки се зад Централната витрина. Нищо не се случи. Явно Гришин се бе изтеглил в съседната зала и го причакваше там.
Монк взе второ парче стъкло и се приближи към арката между двете помещения. На самия вход метна стъкълцето навътре в залата и веднага се шмугна встрани зад някакъв шкаф. Този път не последваха изстрели.
Очите му вече съвсем бяха свикнали с тъмнината и той разбра, че се намира в малка зала, пълна с царски тронове. Макар да не му бе известно, на няколко метра вляво от него стоеше тронът на Иван Грозни, а малко по-надолу – този на Борис Годунов.
Мъжът пред него явно доста беше тичал, защото докато неговото дишане бе съвсем спокойно и уравновесено след дългата почивка под дърветата, хрипливият дъх на Гришин съвсем ясно се чуваше някъде отпред в тъмнината.
Монк се пресегна високо над главата си, чукна с дулото на пистолета по стъклената витрина и веднага приклекна. Дулото на автомата просветна в тъмнината и той бързо отговори с няколко изстрела по посока на искрите. Над главата му отново се посипаха стъкла и куршумът на Гришин отрони дъжд от диаманти от брилянтения трон на цар Алексей.
Монк вероятно за малко не го беше улучил, защото Гришин се обърна и хукна към следващата зала, която макар американецът да не знаеше, а руснакът със сигурност да бе забравил, нямаше друг изход и бе пълна със старинни карети.
Чувайки стъпките пред себе си, Монк бързо ги последва, преди Гришин да я успял да заеме позиция за стрелба.
Влезе в залата и приклекна зад пищна каляска от седемнайсети век, отрупана с позлатени цветя. Тук експонатите поне ставаха за прикритие. Но скриваха и Гришин. Всяка карета беше издигната на висока поставка, около която, вместо стъкло, имаше опънати въжета.
Монк надникна зад кралската каляска, подарена през 1600 година от английската кралица Елизабет I на Борис Годунов, и се опита да различи противника си. Но тъмнината в залата беше толкова непрогледна, че дори и експонатите се виждаха трудно.
Докато се взираше в мрака, облаците зад тесните, издължени прозорци се разсеяха и сноп слаба лунна светлина се процеди през дебелите двойни стъкла.
Едва забележима точица проблясна някъде зад позлатените колела на каретата на царица Елисавета.
Монк се опита да си припомни онова, на което го бе учил Джордж Симс в замъка Форбс. Стискаш здраво, с две ръце.
Той хвана зигзауера в двете си ръце, прицели се в една точка на десетина сантиметра над светлинката и стреля.
Куршумът мина през спиците на колелото и удари нещо зад него. Когато ехото от изстрел отшумя, Монк чу тъп удар от падането на тежък предмет.
Можеше да е капан. Той изчака малко, а после видя, че тъмният силует на пода до каретата не се помръдва, и предпазливо се плъзна покрай старинните возила. Пристъпи няколко крачки напред и едва тогава успя да различи тяло и глава, похлупена по очи на пода. Приближи се готов да стреля при нужда, и обърна тялото.
Читать дальше