Фредерик Форсайт - Иконата

Що се отнася до мафията, те очакваха да получат смислено обяснение за акциите на генерал Петровски, чиито последствия още се усещаха.

Още с първите думи на Гришин нагласата започна да се променя. Когато полковникът разкри, че се готви план Игор Комаров да бъде отстранен от предстоящите избори, враждебността отстъпи пред тревогата. Всички залагаха прекадено много на изборната му победа.

Решителният обрат настъпи, когато Гришин и съобщи, че нещата са отишли по-далеч: властите смятаха да арестуват Игор Комаров и да ликвидират Черната гвардия. Един час след началото на срещата мафиотите вече търсеха съвет. Когато ги осведоми за мерките, които смята да предприеме, всички останаха като гръмнати. Измамата, черноборсаджийството, изнудването, рекетът, наркотиците, проституцията и показните убийства бяха тяхна специалност, но един държавен преврат бе твърде голям залък дори за тяхната уста.

– Та това е просто една кражба, най-великата кражба от всички. Ще откраднете републиката – каза Гришин. – Откажете се, и пак ще бъдете преследвани от МВР, МОБОП и кой ли не. Приемете, и земята ще бъде ваша.

От председателското място най-главният сред тях – стар мафиот, роден в подземния свят като баща си и цялата си рода, който в мафията на Долгоруки най-много се доближаваше до сицилианския „кръстник" – впери изпитателен поглед в Гришин. Останалите зачакаха. Накрая гангстерът започна бавно да кима, поклащайки нагоре-надолу набръчканото си теме като съсухрен стар гущер. Последните пари бяха отпуснати.

А също и третата въоръжена сила, от която Гришин имаше нужда. Двеста от осемстотинте частни охранителни фирми в Москва се ръководеха от Долгоруки. Те щяха да осигурят две хиляди опитни и въоръжени до зъби мъже, осемстотин от които щяха да превземат празната сграда на парламента, а хиляда и двеста щяха да атакуват Президенството и министерствата на Стария площад.

Същия ден Джейсън Монк се обади на генерал Петровски, който още живееше в казармите на СОБР.

– Да?

– Пак съм аз. Какво правите?

– На тебе пък какво ти влиза в работата?

– Събирате си багажа, нали?

– Как разбра?

– Всички руснаци искат да посрещнат Нова година със семействата си.

– Виж какво, самолетът ми излита след един час.

– Мисля, че трябва да отмените пътуването. Ще има и други Нови години.

– Какви ги говориш, американецо?

– Четохте ли днешните вестници?

– Някои от тях. Защо?

– Видяхте ли последните данни от социологическите проучвания? Онези, в които е отразен ефектът от разкритията за Съюза на патриотичните сили и пресконференцията на Игор Комаров. Дават му едва четирийсет процента с тенденция още да падне.

– Значи губи изборите. Отиваме на Зюганов и толкова. Какво очакваш да направя?

– Мислите ли, че Комаров ще приеме това? Веднъж ви казах, че той не е нормален.

– Ще му се наложи да го приеме. Ако загуби след две седмици, връщане назад няма. Това е положението.

– Същата вечер вие също ми казахте нещо.

– Какво?

– Че държавата ще се защити, ако бъде нападната.

– Какво, по дяволите, си научил пак?

– Нищо не съм научил. Просто подозирам. Нали подозрението беше руски специалитет?

Петровски погледна слушалката, а после и незатворения си куфар на тясното легло.

– Няма да посмеят – отсече той. – Никой не би посмял.

– Язов и Крючков го направиха.

– Това беше през 1991-ва. Ситуацията беше друга.

– Само защото те я изкараха такава Защо не останете в града по празниците? За всеки случай.

Генерал Петровски затвори телефона и започна да разопакова багажа си.

Гришин спечели последния си съюзник в един бар на трийсети декември. Събеседник му беше кретен с бирено коремче, но беше нещо като командир на уличните банди от движението „Нова Русия“.

Въпреки помпозното си име Движението представляваше разпусната банда татуирани отрепки с бръснати глави, които си изкарваха и прехраната, и удоволствието, като обираха и тормозеха евреите „в името на Русия“, както обичаха да крещят на случайните минувачи.

Пачката долари, която Гришин бе извадил, лежеше на масата между тях и главатарят на „Нова Русия“ я гледаше с нескрит интерес.

– Мога да събера петстотин яки момчета, когато си поискам – каза той. – Каква е задачата?

– Ще ти дам пет човека от Черната гвардия. Ще изпълняваш всичките им бойни заповеди, иначе сделката отпада.

„Бойни заповеди“ му звучеше добре. Някак по военному. Членовете на движението се обявяваха за войници на Нова Русия, въпреки че никога не бяха имали вземане-даване със Съюза на патриотичните сили. Дисциплината не им беше по сърце.