Фредерик Форсайт - Иконата

През 1993-а, когато Борис Елцин бе обърнал дулата на танковете срещу руския парламент, за да накара разбунтувалите се депутати да излязат с вдигнати ръце, сградата бе претърпяла сериозни щети. В продължение на четири години Държавната дума бе заседавала в бившето държавно търговско предприятие Госплан на Манежния площад, но сега възстановителните работи бяха приключили и руският парламент се бе върнал в сградата на брега на реката в края на Нови Арбат.

В нощта срещу Нова година Кметството и министерствата на Стария площад щяха да бъдат пусти и празни. За да се окупират, щеше да е достатъчен само малко взрив, който да отвори вратите. Сражение можеше да избухне само около казармите на ОМОН или във военната база в Ходинка, ако отрядите за борба с организираната престъпност или пък малкото десантници и офицери от военното разузнаване, останали на старото летище, понечеха да отвърнат на удара.

Осмата и очевидна цел при всеки преврат бе Министерството на отбраната. В тази огромна каменна сграда на Арбатския площад също щеше да има само неколцина дежурни, но в нея се намираше комуникационен център, който можеше да осъществи незабавна връзка с всяко поделение на армията, флота и военновъздушните сили на Русия. За превземането на тази цел Гришин не отдели хора – за там имаше други планове.

Естествени съюзници за един крайно десен преврат в Русия не беше чак толкова трудно да се намерят. На първо място сред тях стоеше Федералната служба за сигурност, ФСС. Това бе наследникът на всемогъщото Второ главно управление на КГБ – огромния репресивен апарат на бившия Съветски съюз, който следеше всичко в страната да става така, както го иска Политбюро. След идването на омразния обществен ред, наречен демокрация, от някогашното могъщество на Второ главно управление не остана и следа.

Централата на ФСС се намираше в прочутата сграда на КГБ на площад „Дзержински“, сега преименуван на „Лубянка“, близо до печално известния затвор „Лубянка“, и все още се занимаваше с контра-шпионаж. Службата разполагаше с отдел за борба с организираната престъпност, но по ефективност той нямаше нищо общо със структурата на генерал Петровски и следователно не будеше желание за мъст у мафията на Долгоруки.

Дейността на федералната служба за сигурност се подпомагаше от две подразделения за бързо реагиране – група „Алфа“ и отряд „Вимпел“ – на руски „знаме“.

Навремето те бяха двете най-елитни специални подразделения в Русия, ползваха се с изключителен респект и понякога бяха сравнявани дори с британските сили със специално предназначение САС. Онова, което подрони огромния им авторитет, бе спорното им участие в преврата срещу Горбачов.

През 1991-ва министърът на отбраната Язов и председателят на КГБ Крючков бяха организирали преврат срещу Горбачов. Макар и неуспешен, той свали Горбачов от власт и проправи пътя на Елцин към президентството. В началото група „Алфа“ бе на страната на превратаджиите, но в разгара на събитията изведнъж смени посоката и позволи на Борис Елцин да излезе от Държавната дума, да се качи на танк и да стане герой в очите на света. Когато уплашеният Горбачов бе освободен от вилата си на Кримския полуостров и бе докаран със самолет в Москва, за да завари отколешния си враг Елцин на кормилото на властта, съмненията в лоялността на група „Алфа“ вече се усещаха във въздуха. Същото се отнасяше и за отряд „Вимпел".

През 1999-а и двете подразделения, въоръжени до зъби и готови за бой, все още бяха в немилост. Но за Гришин те имаха две съществени предимства. Личният им състав – като в

повечето сили със специално предназначение – се състоеше предимно от стари и опитни офицери и сержанти, които политически се числяха към крайната десница, споделяха антисемитски и антималцинствени възгледи, бяха противници на демокрацията и не бяха получавали заплати от шест месеца.

Обещанията на Гришин им се струваха като песен на русалка. Възстановяване на предишната власт на КГБ, специални привилегии за истинския елит и двойни заплати още отсега.

В нощта срещу първи януари отряд „Вимпел“ щеше да напусне казармите в пълно бойно снаряжение, да се придвижи до военната база и летището в Ходинка и да ги превземе. Група „Алфа“ щеше да поеме Вътрешното министерство и базата на ОМОН в съседство, а един по-малък отряд щеше да се отдели, за да завземе казармите на СОБР отвъд улица „Шаболовка“.

На двайсет и девети декември полковник Гришин присъства на важна среща в луксозната крайградска вила на Долгоруки. Там той застана лице в лице със Схода – висшия съвет на гангстерите. За него срещата беше от изключително значение.